О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№568
Гр.София, 09.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2006/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от процесуалния представител на Л. КРЕДИТ О. [населено място] – адв. П. П., срещу определение № 2604/14.04.2015 г. по гр.д. № 3094/2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение, V-ти състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по решение № 394/04.03.2015 г., чрез присъждане на направените по делото разноски.
В частната жалба се сочат доводи, че определението е неправилно. Твърди се, че в нарушение на закона съдът е квалифицирал искането по чл. 248 ГПК като такова за изменение, вместо за допълване на решението, поради което и неправилно е приел, че липсата на списък на разноските по чл. 80 ГПК представлява пречка за уважаване на молбата. Моли се определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което решението да бъде допълнено, чрез присъждане на сторените от жалбоподателя разноски във въззивното производство, както следва: 50 лв. – държавна такса и 80 лв. – депозит за вещо лице.
Насрещната страна – М. В. В. не е депозирала отговор против частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и инвокираните оплаквания, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд при условията на § 14 ПЗР ЗИДГПК /ДВ бр. 50/03.07.2015 год./ и е процесуално допустима. По съществото й, съдът приема следното:
Обжалваното определение е допустимо, а като краен резултат – и правилно, но по различни от изложените от състава на ПОС съображения.
Основателни са оплакванията на жалбоподателя, че искането по чл. 248 ГПК не е такова за изменение, а за допълване на решението относно разноските, т.к. в него изцяло липсва произнасяне по този въпрос. В осъществената хипотеза непредставянето на списък на разноските не води до приложение на правните последици на чл. 80 изр. 2 ГПК, както неправилно е приел съдът в мотивите си. В този смисъл той се е отклонил от постановките на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 8.
Независимо от горното, предпоставките за уважаване на искането не са налице. Съобразно същото тълкувателно решение, т. 11, претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде валидно заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция. Както е посочено в самата молба с правно основание чл. 248 ГПК, искането за присъждане на направените по делото разноски е предявено след приключване на съдебното дирене и даване ход по същество /о.с.з. от 28.01.2015 г./, а от материалите по делото е видно, че за първи път такава молба е отправена до съда с писмените бележки, депозирани на 04.02.2015 г. С оглед обстоятелството, че разноските не са били поискани своевременно, не е налице и непълнота на решението, която да бъде отстранена по предвидения в закона ред. На посоченото основание молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и правилно е била отхвърлена от решаващия съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, ТК, ІІ отделение намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2604/14.04.2015 г. по гр.д. № 3094/2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение, V-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: