4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 568
гр. София, 09.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 195 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на ОБЩИНА В., [населено място] против решение № 79 от 03.10.2017 г. по гр. дело № 268/2017 г. на В. /Видински окръжен съд/.
Ответникът М. В. П. не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 178 от 27.04.2017 г. по гр. дело № 229/2017 г. на В. /Видински районен съд/, с което първоинстанционният съд е уважил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 2520 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2017 г. до окончателното издължаване, предявени против касатора от ответника по касация, присъдил е разноски – сумата 900 лв. за адвокатско възнаграждение, както и е присъдил държавна такса в размер на сумата 200.80 лв., по сметка на В. и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист. Въззивният съд е присъдил в полза на въззиваемия М. П. разноски в размер на сумата 600 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е поставен правен въпрос. Вместо общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК са цитирани изводите на В. за приложение на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, когато на ищеца е признат определен процент неработоспособност, без в решението на ТЕЛК да е отразено, че същият е трудоустроен с посочване на конкретни предписания за това. Развити са съображения за неправилност на изводите на второинстанционния съд и е отразено твърдението, че е налице противоречива практика, като са цитирани решение по гр. дело № 1545/2010 година и решение по гр. дело № 869/2013 г. на състави на ІV г.о. на ВКС.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че касаторът не е въвел общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, чрез формулиране на правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и мотивирал съображения, обуславящи изхода на делото. Цитирането на мотиви от второинстанционното решение не съставлява поставяне на правен въпрос. Касационният съд не е задължен и не може да изведе правният въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба /в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. Съгласно приетите в същото тълкувателно решение разрешения, непосочването на правния въпрос, както е в случая, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на тези мотиви настоящият състав на ВКС приема, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Към изложеното трябва да се имат предвид и следните съображения. Въззивният съд е разгледал основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, приложено от работодателя, за да прекрати трудовото отношение с ищеца за заеманата от последния длъжност – „Изпълнител по ПМС № 66/28.03.1996 г.“, като е приел, че не се променят изискванията за заемане на длъжността, а същата длъжност се съкращава. Съдът е приел още, че посочените в заповед ПО – 02 – 18 – 260/09.12.2016 г. на кмета на общината, предмет на спора обстоятелства – промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, не са се осъществили, тъй като процесната длъжност е премахната и е създадена друга длъжност „Специалист пропускателен режим“, за която е направен подбор. По този начин въззивният съд е съобразил трайно установената практика на ВКС, че промяната на изискванията за изпълнение на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е налице само при запазване на съответната длъжност. Когато се променя длъжността и се създава нова /т.нар. трансформация на длъжност/, както е в случая, приложеното от работодателя основание за уволнение не съответства на действителното основание /съкращаване на щата/, поради което само на това основание уволнението е незаконосъобразно. По тези решаващи за изхода на делото мотиви касаторът не е поставил правни въпроси, поради което не е мотивирал предпоставки за допускане на касационен контрол.
По другите мотиви на окръжния съд, по които съставът е приел, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е приложима, когато с решение на ТЕЛК е определен процент трайно намалена работоспособност, поради болест или трудова злополука и са посочени противопоказни условия на труд /в настоящия случай съдът е констатирал, че с решение № 0824 от 29.11.2016 г. на НЕЛК на ищеца е определена 72 % трайно намалена работоспособност и в решението е посочено за същият, че е противопоказно психофизическо натоварване, неблагоприятен микроклимат и продължителни маршрути/, като е мотивирал правни разрешения, обосноваващи разбирането му за приложимост на предварителната правна закрила, както се изложи по – горе касаторът не е формулирал правни въпроси, както и не е съпоставил приетите по тях разрешения във въззивното решение и приложената практика. Липсата на мотивирано изложение по тези въпроси има за правна последица недопускане на касационното обжалване.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и поради друго съображение. Изводът за незаконосъобразност на уволнението произтича от установеното от окръжния съд несъответствие на приложеното от работодателя основание за уволнение – чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ на действителното основание – чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ /съкращаване на щата/. Посоченият извод обосновава самостоятелен мотив за уважаване на исковете, предхождащ неспазването на предварителната правна закрила. Предварителната правна закрила е относима към определен кръг основания, регламентирани в КТ, поради което приложението й е възможно само спрямо фактическия състав, приложен от работодателя, който обективира действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Затова законосъобразността на уволнението е непосредствено обусловена от наличието на съответствие между приложеното от работодателя основание и действителното основание за прекратяване на договорноправната връзка, което в случая, както е доказано по делото и прието от въззивния съд не е налице. В конкретния случай касаторът не е обосновал основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, както по отношение на мотивите на въззивния съд, засягащи приложеното основание за уволнение, така и по отношение на мотивите на съда, третиращи приложението на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.
При тези обстоятелства искането за допускане на касационен контрол е неоснователно. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 03.10.2017 година по гр. дело № 268/2017 г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: