2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 11.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №451/2010 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. А. С. – процесуален представител на ищеца Н. Г. Б. от [населено място], срещу въззивно определение № 156/27.4.2010 год. по ч.гр.д. № 185/2010 год. по описа на Сливенския окръжен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено определение №1057/29.3.2010 г. по гр.д.№1485/2010 г. по описа на Сливенския районен съд, ГК, І отделение, 1 състав, с което е върната искова молба на Н. Г. Б., поради недопустимост на иска за установяване на категория труд, и производството по делото е прекратено.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че установяването на трудов стаж е допустимо само при определени условия, а в конкретния случай трудовия стаж на ищеца е установен от работодателя чрез издаване на съответните, предвидени от законодателя писмени документи. Позовавайки се на разпоредбата на чл.124 ГПК окръжният съд претенцията на ищеца е за установяване на категорията труд, полаган от ищеца, но ГПК и КТ, както и УУТССР, не предвиждат възможност за предявяване на такъв иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, като поставя процесуалния въпрос “Допустимо ли е установяването на трудов стаж след прекратяване на трудовото правоотношение, който е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се определение №213/08.6.2004 г. по ч.гр.д.№61/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о., както и решение №70/11.7.2008 г. на Районен съд – Троян.Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
К. жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай соченият от частния касационен жалбоподател въпрос не е този, по който въззивната инстанция е изложила решаващите си мотиви. Същественият процесуален въпрос е “Допустимо ли е установяване категорията труд, полаган от работника, да се установява по исков ред с установителен иск ?”. Това следва не само от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, а и от петитума й. Като не е поставил релевантния за делото въпрос частният касационен жалбоподател не е изпълнил изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Освен изложеното следва да се добави още и следното:
Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато е нарушено, или за да се установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато ищецът има интерес от това, според чл. 124, ал. 1 ГПК. В случая не се оспорва съществуването на трудовото правоотношение през съответния период, както и обстоятелството, че положения труд се признава за трудов стаж, поради което няма основание за разглеждане на подадената молба по общия исков ред. Изложените фактически твърдения на ищеца правилно са възприети от въззивния съд, а именно че не попадат в приложното поле на чл. 357 КТ, тъй като не е налице правен спор, който може да се разреши в исково производство.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 156/27.4.2010 год. по ч.гр.д.№ 185/2010 год. по описа на Сливенския окръжен съд, втори граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: