О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 13.07.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 361/2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на „С” Е. , гр. С. търговец/ и „И” ООД, гр. С. срещу определение от 12.03.2010 г. по гр. д. № 4753/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ „А„ въззивен състав, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост, без да е обезсилено постановеното от Софийски районен съд, 77 състав решение от 24.02.2009 г.
Частният жалбоподател „С” Е. , гр. С. моли за отмяна на въззивното определение, тъй като счита за неправилен и противоречащ на съдебната практика /определение № 228 от 14.12.2005 г. по гр. д. № 508/2005 г. на ВКС, петчленен състав и решение № 1* от 06.07.1998 г. по гр. д. № 1139/97 г. на ВКС, ІV г. о./ изводът на въззивния съд за недопустимост на производството по образуваното пред него дело, произтичаща от настъпилото в хода на процеса заличаване на една от страните – „С” Е. поради ликвидация. Според посочения частен жалбоподател, като страна по спора в случая следва да бъде конституиран едноличният собственик на капитала на заличеното дружество, който е получил единственият ликвидационен дял и поради това се явява негов правоприемник. Освен това, обосновава становището, че наличието на висящ спор поддържа правосубектността на търговското дружество и след заличаването му от Търговския регистър.
Частният жалбоподател „И” ООД, гр. С. оспорва въззивното определение в частта за отказа да бъде обезсилено първоинстанционното решение с твърдението, че заличаването на страната като правен субект в хода на все още висящия процес води до недопустимост на предявения иск и налага обезсилване на вече постановеното решение по спора.
Всяка от страните оспорва частната жалба на другата страна като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмени отговори.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частните жалби са депозирани в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и поради това са процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни.
За да постанови прекратяване на образуваното въззивно производство по гр. д. № 4753/2009 г., Софийски градски съд, ІІ „А” въззивен състав е съобразил данните по делото, потвърдени и от извършената от него служебна справка, че на 15.05.2009г. въззивникът-ищец „С” Е. е заличен от Търговския регистър. С оглед на това е направена преценка за липса на правен субект и съответно на надлежна страна в процеса, което е обусловило извод за недопустимост на същия. Доколкото обаче пречката за движение на делото е настъпила в хода на въззивното производство, решаващият състав е счел, че същата не рефлектира върху валидността на извършените пред първоинстанционния съд съдопроизводствени действия и е отказал да уважи искането на въззивника-ответник за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение, като е приел, че не е налице нито една от хипотезите, в които процесуалният закон /чл. 126, ал. 2, чл. 233, чл. 249 и чл. 270, ал. 3 ГПК/ предвижда обезсилване на първоинстанционното решение.
Настоящият състав намира, че въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са развитите от частния жалбоподател „С” Е. доводи, че след заличаването му от Търговския регистър производството по делото следва да продължи с участието на неговия правоприемник – едноличният собственик на капитала. С получаването на имуществото на обявеното в ликвидация и заличено дружество след удоволетворяване на неговите кредитори, т. е. с получаването на единствения ликвидационен дял, едноличният собственик на капитала “С” АГ, Швейцария не става универсален правоприемник на заличения правен субект и поради това не може да замести същия във висящия исков процес по реда на чл. 227 ГПК.ниверсално правоприемство съществува само при преминаване на цялото имущество на един правен субект към друг като съвкупност от права и задължения, каквото в хипотезата на чл. 271 ТЗ не е налице.
Не може да бъде споделено и поддържаното от същия частен жалбоподател становище, че висящият исков процес поддържа правосубектността на търговеца и след заличаването му. Действително, в посочения смисъл съществува и съдебна практика – представеното определение № 228 от 14.12.2005 г. по гр. д. № 508/2005 г. на ВКС, петчленен състав. Освен, че е изолирано, това становище е окончателно преодоляно с последващата съдебна практика, в т. ч. и такава по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК, която има задължителен характер съобразно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В решение № 124 от 26.11.2009 г. по т. д. № 152/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е прието, че когато търговското дружество е заличено от Търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, като и че в хипотезата на чл. 273 ал. 2 ТЗ не се възстановява правосубектността на дружеството, а назначаването на ликвидатор е с цел да бъдат извършени само действията, обслужващи ликвидационното производство. С оглед на това е направен извод, че в едно същинско исково производство заличеното дружество не би могло да бъде надлежна страна и ако то е единствен ищец или ответник, процесът би бил недопустим и производството по делото би подлежало на прекратяване. В същия смисъл са и други актове на ВКС – определение № 394 от 19.06.2009 г. по ч. т. д. № 306/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 86 от 01.03.2010 г. по ч. гр. д. № 53/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 435 от 10.12.2008 г. по ч. т. д. № 211/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. Обжалваното въззивно определение е в съответствие с цитираната задължителна практика, поради което заявените от частния жалбоподател “С” Е. оплаквания за неправилност не могат да обосноват отмяната му.
Настоящият състав намира за неоснователна и втората частна жалба – тази, депозирана от „И” ООД, гр. С.. Правилно е разбирането на решаващия състав, че при настъпило в хода на въззивното производство заличаване на страната-търговец от Търговския регистър не съществува законово основание за обезсилване на постановеното първоинстанционно решение. Законосъобразно в тази връзка съдът е преценил, че в случая не е осъществена нито една от изчерпателно предвидените хипотези, при които процесуалният закон е предвидил обезсилване на първоинстанционното решение като последица от прекратяване на въззивното производство. Безспорно, във всяко положение на делото съдът е длъжен да следи за наличието на всички задължителни предпоставки за допустимостта на иска, в т. ч. и за процесуалната правоспособност на страните. Последващото отпадане на някоя от тези предпоставки обаче не може да ретроагира върху валидността на вече извършените процесуални действия, включително и на постановеното съдебно решение. Неоснователно в тази връзка е позоваването на разрешенията, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС, според които, когато констатацията за нередовност на исковата молба се установи в хода на въззивното производство, освен прекратяване на производството, въззивният съд постановява и обезсилване на първоинстанционното решение. Обезсилването на първоинстанционното решение в разглежданата от Тълкувателното решение хипотеза произтича от неотстранената нередовност на исковата молба, т. е. от порок, който е съществувал още при самото предявяване на иска, а не се е появил впоследствие, какъвто именно е настоящият случай. Неотстранената нередовност на исковата молба, независимо от момента на констатирането й, води до начална недопустимост на съдебното производство, обуславяща съответно недопустимост и на всички извършени при разглеждането й процесуални действия, включително и на съдебното решение. Конкретният случай не попада в посочената хипотеза – първоинстанционното решение е постановено по редовна искова молба и в напълно допустим, с оглед императивните изисквания на закона, исков процес. Появилата се след постановяването му абсолютна процесуална пречка за допустимост на производството – липса на главна страна – рефлектира единствено върху допустимостта на висящото към този момент производство, т. е. върху въззивното производство, както правилно е преценил и съдът в атакуваното определение.
С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че частните жалби и на двете страни са неоснователни. При този изход на делото на същите не се дължи присъждане на разноски.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.03.2010 г. по гр. д. № 4753/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ „А„ въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: