1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
ГР. С., 27.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.10.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №516/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. срещу въззивното определение на Градски съд С. / ГС/ по ч.гр.д. №4782/11 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по иска на касатора с пр. осн. чл.71, ал.1,т.1-3 от ЗЗДц срещу Ц. Ж., за действията й като съдия в ГС по определянето на държавни такси за разглеждане на исковите молби на ищеца в незаконосъобразно завишен според него размер.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че по въпросите за отговорността на съдията няма достатъчно практика. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона въпросите: допустимо ли е завеждане на иск по чл.71 от ЗЗДц срещу съдия за негови дискриминационни действия, като се има предвид, че КРБ, ЗЗДц и ЗСВ не съдържат ограничение, а това следва и от международните актове, по които РБ е страна – Харта на основните права на ЕС и ЕКЗПЧОП; ако искът е недопустим срещу конкретния съдия, кой орган е отговорен за действията му – В. или съдът, в който работи.
Първоинстанционният и въззивният съд са прекратили производството по иска, като са приели, че с него се претендира личната гражданска отговорност на съдията за действията му в това качество при разглеждане на делата, която попада в обхвата на функционалния имунитет – чл.132 от Конституцията. С това ищецът не е лишен от защита пред съд, тъй като може да я осъществи по друг ред – с иск срещу съда, в който магистратът изпълнява служебните си задължения.
Личната гражданска отговорност на съдията за действията по разглеждане на делата е изключена с конституционна разпоредба, независимо от закона, въз основа на който се претендира. Съдебната практика по чл.290 от ГПК е дала отговор на въпроса за реда, по който може да се претендира отговорност за вреди от незаконни служебни действия на съдията по граждански дела, които не са от предвидените в чл.2 от ЗОДОВ. Това е общият ред на ЗЗД, като искът се насочва срещу съответния съд / Р по гр.д. №377/09 г. на четвърто г.о. на ВКС, по реда на чл.290 от ГПК/.
Следва да се посочи още, че въпросът за размера на дължимата държавна такса подлежи на инстанционен контрол чрез обжалване на определението за връщане на исковата молба поради невнасянето й – ТР №1/01 г. По този ред може да се отстрани твърдяната от ищеца незаконосъобразност при определяне на таксата.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Градски съд С. по гр.д. №4782/11 г. от 15.07.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: