О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
Гр.София, 09.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2020/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. М. М. от [населено място] срещу разпореждане № 496/28.04.2015 г. по в.ч.гр.д. № 171/15 г. по описа на ОС – Ловеч, с което е върната като недопустима частна касационна жалба против постановеното по делото въззивно определение.
С частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на разпореждането и се претендира неговата отмяна.
Насрещната страна Д. Х. О. [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и въведените оплаквания, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Изрично на администриращия касационната жалба съд е възложено да реши, дали обжалваният въззивен акт подлежи на касационен контрол по правилата на ГПК, като ако условията за това не са налице, той е длъжен да върне жалбата /вж. чл.286 ал.1 т.3 ГПК вр. чл.280 ал.2 ГПК/. Дължимата от въззивния съд проверка за редовност и допустимост на постъпилите чрез него касационни жалби следва да намери приложение и за частните касационни жалби, с оглед уредбата в чл.274 ал.3 и ал.4 ГПК в Глава ХХІ – „Обжалване на определенията”, която препраща съответно към предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК от Глава ХХІІ – „Касационно обжалване”.
Разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК предвижда определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, да се подчиняват на същия процесуален режим. Така въведеното ограничение в обжалваемостта на определенията е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Поради това при наличие на условието на чл.274 ал.4 ГПК, касационното производство е процесуално недопустимо. Компетентен да направи тази преценка е както въззивният съд в процеса на администриране на жалбата, така и Върховният касационен съд, пред който делото е висящо – в този смисъл вж. мотивите на определение № 425/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 3857/2013 г., ІІІ г.о., които настоящият съдебен състав споделя.
В случая е било постановено решение от РС – Ловеч, което с оглед цената на иска и на основание чл.280 ал.2 ГПК не подлежи на касационен контрол /обявена е за относително недействителна разпоредителна сделка с два броя МПС на обща стойност 4 000 лв., на основание чл.135 ЗЗД/. Жалбоподателят е подал въззивна жалба, която е била върната на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК, поради неотстранени в срок нередовности. Срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба е подадена частна жалба, оставена без уважение с определение № 304/07.04.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 171/2015 г. на ОС – Ловеч. Против определението е постъпила частната касационна жалба, върната с обжалваното разпореждане. Т.к. правилата за обжалване на определенията и на разпорежданията са идентични /чл.279 ГПК/, и с оглед изложеното по-горе, правилно ОС – Л. е преценил, че частната касационна жалба е недопустима съобразно чл.274 ал.4 ГПК вр. чл.282 ал.2 ГПК и е постановил връщането й.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 496/28.04.2015 г. по в.ч.гр.д. № 171/2015 г. по описа на ОС – Ловеч.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: