4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр.София, 14.01.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5219 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Д. срещу решение № 3586 от 15.05.2013 г., постановено по гр. д. № 349 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Г” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 27.11.2012 г. по гр. д. № 44878 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, Гражданска колегия, 77 състав, за отхвърляне на предявените от касатора против А. „М.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 7416 от 23.07.2012 г. на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа в размер на 4 275 лв.
Касаторът П. И. Д. твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи точки 2 и 3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Законосъобразно ли е изпълнил задълженията си директорът на А. М. по прилагането на ПМС № 129 от 26.06.2012 г., като не е информирал служителите по трудово правоотношение, заемащи длъжности, определени за заемане от държавен служител, за възможността да подадат заявления да кандидатстват за тези длъжности?
2. Задължен ли е работодателят да приложи чл.329 от КТ, след като постановлението засяга и служителите по трудово правоотношение?
3. Определени ли са в параграф 9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията изброените длъжности за заемане от държавен служител, след като тези длъжности са заличени от заемане от държавен служител в новия класификатор, а липсва и заповед на работодателя и не съществуват в новото длъжностно разписание?
4. Касаторът счита, че има несъответствие между заеманата от него длъжност преди уволнението от длъжността, която е предназначена за заемане по служебно правоотношение съгласно чл.3, ал.4 от Наредбата и чл.8, ал.1 от Наредбата. В тази връзка формулира въпроса правилно ли е упражнено правото на уволнение по чл.325, ал.1, т.12 от КТ, след като съществува несъответствие между двете длъжности.?
5. Законосъобразна ли е издадената заповед при нарушаване на чл.8 и чл.7в от КТ и води ли това до ограничаване на правната защита на служителя?
Ответникът по жалбата А. „М.” счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът П. Д. е изпълнявал длъжността „старши митнически специалист” и трудовото му правоотношение е било прекратено със заповед № 74116 от 23.07.2012 г. на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ- поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Работодателят се е позовал на параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. Според тази разпоредба служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” в А. „М.” съгласно отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, се преназначават на длъжността „инспектор” в А. „М.” по служебно правоотношение при условията и по реда на параграф 36 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител/ДВ, бр.24 от 2006 г./. С писмо от 2.07.2012 г., получено от касатора на 4.7.2012 г., той е бил уведомен за възможността да подаде писмено заявление за заемане на държавна служба. Следователно твърдението на касатора, че не е бил информиран за тази възможност, е невярно. Работодателят е действал добросъвестно по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ и не е нарушил задълженията си по чл.7в от КТ, поради което отговорите на първия и петия въпрос в желания от касатора смисъл не биха променили изхода на спора и не могат да послужат като основания за допускане на касационно обжалване.
Останалите въпроси на касатора целят да обосноват тезата му, че е налице всъщност съкращение в щата, тъй като неговата длъжност е престанала да съществува, а не е трансформирана в такава, която следва да се заеме по служебно правоотношение. Затова той счита уволнението за незаконосъобразно, понеже не е извършен подбор. Тази теза е погрешна и не съответства на събраните по делото доказателства. Съпоставяйки длъжностните характеристики за длъжността „старши митнически специалист”, заемана от касатора преди уволнението, и за длъжността „инспектор”, съдилищата са достигнали до правилния извод, че длъжността не е била премахната, а е запазена под друго наименование. Единствената промяна е, че тази длъжност е била определена за заемане от държавен служител, поради което е налице основанието по чл.325, ал.1, т.12 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с касатора. Съдържащите се в длъжностните характеристики трудови функции и йерархична подчиненост са решаващи за определянето на същността на дадена длъжност. Ето защо твърдяните от касатора различия между двете длъжности, почиващи на формулировките в Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, не могат да променят извода на съдилищата.
В обобщение следва да се приеме, че обжалваното решение съответства на съдебната практика на ВКС по приложението на чл.325, ал.1, т.12 от КТ във връзка с параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията/ ПМС № 129 от 26.06.2012 г./ при уволненията в Агенция „Митници” на това основание, която се съдържа в определение № 935 от 5.08.2013 г. по гр. д. № 3493/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на А. „М.” 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3586 от 15.05.2013 г., постановено по гр. д. № 349 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Г” въззивен състав.
ОСЪЖДА П. И. Д.-ЕГН [ЕГН], да заплати на А. „М.” сумата 150/сто и петдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: