О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№57
гр.София, 14.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 33/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл. първо във връзка с чл.275, ал.2 и чл.262, ал.2, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. С. С. от[населено място] срещу определение № 764 от 08.12.2010 год. по ч.гр.дело № 517/2010 год. на Л. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като просрочена частната й жалба с вх.№ 7267 от 20.10.2010 год. срещу разпореждането на Л. районен съд № 965 от 15.03.2010 год. за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.406 ГПК въз основа на влязлото в сила решение № 168 от 22.06.2009 год. по гр.дело № 226/2009 год. на Л. окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че на 21.06.2010 год. получила покана за доброволно изпълнение, като длъжник по изп.дело № 170/2010 год. на държавния съдебен изпълнител-Л., за което научила същия ден, без да има данни кога се е гледало – дата, протокол; нямало записан точен адрес на физическо лице, на едноличния търговец с фирмата му, наименование, седалище и адрес на управление на последния; юридическо лице-взискател. Твърди, че не е била уведомена лично за разпореждането на Л. от 15.03.2010 год., не знаела срока за обжалването му и затова писала „възражение” до председателя на Л. до председателя на ЛОС. Иска отмяна на обжалваното определение на окръжния съд, както и на разпореждането на Л. районен съд от 15.03.2010 год., обезсилване на издадените въз основа на последното изпълнителни листове и спиране на изпълнително дело № 170/2010 год. на Д.-Л..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба срещу определението на въззивния съд за допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения:
С определение № 147 от 02.03.2010 год. по т.дело № 842/2009 год. Върховният касационен съд, І т.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 168 от 22.06.2009 год. по гр.дело № 226/2009 год. на Л. окръжен съд в частта, с която след като е отменено отхвърлителното решение № 671 от 02.12.2008 год. по гр.дело № 1396/2006 год. на Л. районен съд, е бил уважен предявения срещу Р. С. С. иск по чл.108 ЗС, като е признато за установено, че [фирма],[населено място] е собственик на апартамент № 20 в бл.211, вх.Г, ет.5, ж.к.”З.”,[населено място] и ответницата е осъдена да предаде владението върху същото жилище на дружеството-ищец.
Въз основа на молба от 09.03.2010 год. на изпълнителния директор на [фирма],[населено място] /л.190 от гр.дело № 1396/2006 год. на Л./, с разпореждане от 15.03.2010 год. Л. районен съд е постановил да се издаде изпълнителен лист в полза на дружеството срещу Р. С. С. за предаване владението върху апартамента. В разпореждането е посочено, че може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му от молителите, а за ответницата – от връчване на призовката за доброволно изпълнение.
По молба на [фирма],[населено място] от 01.04.2010 год., с разпореждане от 19.04.2010 год. държавният съдебен изпълнител-при Л. районен съд е образувал изпълнително дело № 170/2010 год. На 21.06.2010 год. на Р. С. С., в качеството й на длъжник по изп.дело № 170/2010 год. е била връчена лично покана за доброволно изпълнение с препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, съгласно чл.428, ал.1, изр.първо и ал.2 ГПК, като е посочено, че изпълнителният лист е издаден по гр.дело № 226/2009 год. на Л. районен съд /л.6 от изп.дело № 170/2010 год./.
Р. С. С. е подала частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист с вх.№ 7267 от 20.10.2010 год., която Л. окръжен съд с обжалваното определение приел за просрочена, доколкото според него, двуседмичният срок за обжалване по чл.407, ал.1, предл.второ ГПК е изтекъл на 04.07.2010 год.
Обжалваното определение е законосъобразно.
Въззивният съд правилно е приел, че двуседмичният срок за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист от ответницата /сега частен жалбоподател/ е започнал да тече от деня, в който й е била връчена поканата за доброволно изпълнение. Поканата съдържа посочените в чл.428, ал.2 ГПК реквизити относно съдебното изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, името на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му двуседмичен срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към доброволно изпълнение. Действително, поканата за доброволно изпълнение не е съдържала пълния адрес на взискателя [фирма],[населено място], но в изпълнителния лист, той е посочен достатъчно подробно. Отделно от това, в поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител не е длъжен да посочи, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист може да се обжалва в двуседмичен срок от деня на връчването й на длъжника.
Неоснователно е позоваването и на подаденото от Р. С. С. на 28.06.2010 год. възражение до председателя на Л. окръжен съд чрез председателя на Л. районен съд за обявяване нищожността на изпълнителен лист от 15.03.2010 год. и за спиране на изпълнителното производство срещу нея. С разпореждане от 02.07.2010 год. по гр.дело № 1396/2006 год. на Л. районен съд постъпилото възражение е било оставено без движение, като са дадени указания да се посочи акта, от който страната е останала недоволна, и в случай, че това е разпореждането за издаване на изпълнителен лист, да посочи има ли образувано изпълнително производство против нея за предаване на недвижимия имот, предмет на иска за ревандикация, да посочи неговия номер и да уточни получавала ли е призовка за доброволно изпълнение и на коя дата; да изложи обстоятелствата, поради които не е съгласна с акта на съда и да изведе искането си. Посочено е, че в случай, че обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист следва да представи и документ за внесена държавна такса.
С подадената от Р. С. С. уточняваща молба с вх.№ 1396/12.07.2010 год., озаглавена частна жалба, не са били изпълнени указанията в разпореждането от 02.07.2010 год. и районният съд с разпореждане от 14.07.20109 год. е постановил връщане на възражението от 28.06.2010 год. и частната жалба от 12.07.2010 год. С. е получила съобщението за разпореждането на 02.08.2010 год. и на 09.08.2010 год. е подала жалба/протест/ с вх.№ 5598 от същата дата. С разпореждане от 31.08.2010 год. жалбата/протест/ от 09.08.2010 год. е била оставена без движение и са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да се конкретизира акта, от който страната е останала недоволна и да се посочат останалите данни, в случай, че това е разпореждането за издаване на изпълнителен лист, така както подробно са формулирани указанията в разпореждането от 02.07.2010 год. С допълнение по жалба/протест/ вх.№ 6551 от 27.09.2010 год. страната е поискала спиране на изпълнителен лист, отмяна на решение на Л. окръжен съд, отмяна на нотариален акт, произнасяне от компетентен съд относно недвижим имот, описан в жалбата. С разпореждане от 04.10.2010 год. по гр.дело № 1396/2006 год. Л. районен съд е приел, че указанията в разпореждането от 31.08.2010 год. не са били изпълнени и е върнал „жалба” вх.№ 5598 от 09.09.2010 год. и „допълнение по жалба/протест/” вх.№ 6551 от 27.09.2010 г.
С частната жалба вх.№ 7267 от 20.10.2010 год. изрично се атакува разпореждането от 15.03.2010 год. на Л. районен съд по гр.дело № 1396/2006 год. за издаване на изпълнителен лист. Страната е направила конкретни оплаквания срещу този съдебен акт, като е заявила, че обжалва също така решение № 168 от 22.06.2009 год. по гр.дело № 226/2009 год. на Л. окръжен съд, както и разпорежданията на Л. районен съд по гр.дело № 1396/2006 год. от 02.07.2010 год., 14.07.2010 год., 31.08.2010 год. и 04.10.2010 год. Срещу влязлото в сила решение на окръжния съд, с което е уважен иска срещу нея, страната е разполагала със защита, изрично предвидена в процесуалния закон, а разпорежданията: от 14.07.2010 год. – за връщане на възражението от 28.06.2010 год. и частната жалба от 12.07.2010 год., както и това от 04.10.2010 год. – за връщане на „жалба” вх.№ 5598 от 09.09.2010 год. и на „допълнение по жалбата/протест/” вх.№ 6551 от 27.09.2010 год. също са могли да бъдат обжалвани с частна жалба. Доколкото тези актове само са упоменати в частната жалба вх.№ 7267 от 20.10.2010 год., без да са формулирани конкретни оплаквания за тяхната неправилност, предмет на частното производство по ч.гр.дело № 517/2010 год. на Л. окръжен съд е била допустимостта и евентуално законосъобразността на разпореждане № 965 от 15.03.2010 год. на Л. районен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение № 168 от 22.06.2009 год. по гр.дело № 226/2009 год. на Л. окръжен съд. Както се посочи, въззивният съд правилно е приел, че двуседмичният срок за обжалване на разпореждането е изтекъл на 04.07.2010 год., поради което подадената срещу него на 20.10.2010 год. частна жалба е намерена за недопустима и е оставена без разглеждане.
В обобщение, обжалваното определение е правилно и законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 764 от 08.12.2010 год. по ч.гр.дело № 517/2010 год. на Л. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/