О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. София, 17.12.2013 година
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България, в закрито заседание на дванадесети декември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ КАЛИНОВ
ЛЮБОМИРА МОТОВА
ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА дело № 44/2013 година.
Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по спор за подсъдност между Районен съд – [населено място] и Административен съд – [населено място] относно компетентния съд, който да разгледа оспорване на Областния управител на Област Б., обективирано в заповед № ОА – АК – 553/14.11.2013г. против решение № 319 от протокол № 8/26.09.2013г., ведно с потвърдително решение № 351 от протокол № 9/24.10.2013г. на Общински съвет, [населено място].
С определение № 2058 от 21.11.2013г. по административно дело № 919/2013г. Административен съд – [населено място] е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – [населено място], като е приел, че решенията, взети на основание § 27, ал. 2, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗИД на ЗСПЗЗ/, каквито според съда са оспорените актове подлежат на съдебен контрол по реда на § 19, ал. 1, изр. 1 от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс /ЗИД на АПК/.
С определение № 3025 от 28.11.2013г. по гр. дело № 1490/2013г. Районен съд [населено място] е повдигнал спор за подсъдност пред смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за определяне на компетентния съд. Съдът е отразил в мотивите на определението изводите си за това, че оспореното решение на общинския съвет не е индивидуален административен акт съгласно чл. 21, ал. 5 АПК, тъй като представлява волеизявление на административен орган, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт от общинска служба по земеделие относно обезщетяване на собственици на невъзстановен имот с отделен имот от общински поземлен фонд.
Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да разгледа оспорването на Областния управител на Област Б. е Административен съд – [населено място]. Съображенията са следните:
Обжалваното решение на Общински съвет, [населено място] е издадено на основание § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./. Цитираната норма съдържа регламент, съгласно който общинският съвет предоставя земи от общински поземлен фонд по искане на общинска служба по земеделие, когато същата служба е признала правото на възстановяване на земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници. От уредбата на процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ се установява, че решението на общинския съвет е елемент от производство по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, тъй като решението на общинска служба по земеделие по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост , придружено със скица на имота се предпоставя от решение на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Решението на общинска служба по земеделие по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ не само завършва процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, но има и конститутивен характер, защото разрешава въпроса за възстановяване правото на собственост, поради което е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал. 1 АПК. Предхождащото решение по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ следва да се определи като част от производството по издаване на акта на общинската служба по земеделие /арг. чл. 21, ал. 5 АПК/. Поради това този акт не попада в приложното поле на § 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ, бр. 39/2011 г./, регламентиращ компетентност на районния съд.
На следващо място според чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, като може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен съд, като съгласно чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА повторно приетият акт на общинския съвет може да бъде оспорван пред съответния административен съд по реда на АПК. Такава е процесната хипотеза. В случая областният управител е упражнил правомощията си по Закона за администрацията и ЗМСМА, оспорвайки повторно приет акт на общински съвет пред административния съд. Ето защо при конкретното оспорване предвиденият в чл. 45 от ЗМСМА ред не се дерогира от разпоредбата на § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК, приложима при обжалване на индивидуалните административни актове по земеделската реституция. Оспорването на Областния управител на Област – Б. на същото решение на Общински съвет – С., се реализира по реда чл. 45 ЗМСМА. Този ред е специален, съобразен с чл. 143, ал. 3 във вр. чл. 140 от Конституцията на Република България във връзка с правомощията на областния управител за защита на законността при използване на общинската собственост, включваща и общинския поземлен фонд.
По изложените съображения петчленният състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа оспорване на Областния управител на Област Б., обективирано в заповед № ОА – АК – 553/14.11.2013г. против решение № 319 от протокол № 8/26.09.2013г., ведно с потвърдително решение № 351 от протокол № 9/24.10.2013г. на Общински съвет, [населено място], е Административен съд – [населено място].
Изпраща делото за разглеждане от Административен съд – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: