О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 57
гр.София, 18.01. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ МИТОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
гр.д. N 1267 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Й. Д. от гр. Л. срещу решение № 730 от 28.04.2009 г. по гр.д. № 725/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІ гр.с.
Ответникът по касация – „Лъки И. Д. ЕООД, гр. Л. не е взел становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
В изложението на основанията за касационно обжалване е посочено, че окръжният съд не е разгледал обстоятелство, което предшества заповед № 28/30023 от 16.07.2008 г. за уволнение, а именно липсата на свободна воля при внасяне на молбата за преназначение от длъжността „машинист товарачна машина с бомб. книжка” на длъжността „машинист рудничен локомотив с бомб. книжка” и липсата на свободна воля при подаване молбата за освобождаване от длъжност по реда на чл.325, т.1 КТ. В изложението е отразено оплакването, че окръжният съд не разгледал фактите относно опорочаване волята на ищеца, не бил отчел и това, че същият живеел „в лишено от поминък населено място”, както и други обстоятелства – „заплахата за оставане без работа и доходи тегне върху всеки един от жителите на гр. Л. ежедневно”. Освен това е посочено, че „съдът не спрял вниманието си и върху съдържанието, вписаната в болничния лист диагноза „Невротично разстройство на здравето„ – като тъжна последица от психически натиск, обусловен от мизерията и безработицата в един малък миньорски град”. В тази връзка жалбоподателят счита неоснователен отказа на съда по искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза. Развити са съображения, че заповедта за уволнение била издадена при липса на предпоставките, визирани в текста на чл.325, т.1 КТ, като е цитирано решение № 976 от 15.05.2000 г. по гр.д. № 1969/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. В молба вх. № 1* от 22.06.2009 г. касаторът е продължил обсъждането на въззивното решение излагайки оплаквания за неправилността му. Същият счита, че съдът въобще не е разгледал въпроса, какво е наложило преназначаването му на длъжността „машинист рудничен локомотив с бомб. книжка”, налице ли е промяна, поради намаляване обема на работа. Позовал се е на решение от 28.03.1995 г. по гр.д. № 1568/1995 г. на Върховния съд /ВС/, ІІІ г.о. В молбата се поддържа, че в решението на въззивния съд липсвало произнасяне по редовността на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, липсвало доказателство за уведомлението на работника относно приемане на предложението му за прекратяване на трудовото правоотношение. Касаторът е цитирал решение № 923 от 22.02.1995 г. по гр.д. № 549/1994 г. на ВС, ІІІ г.о.
От така направеното изложение се установява, че касаторът не е посочил правния въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въведени са оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, които са относими към спора за правилността на съдебния акт и не се разглеждат в производството по чл.288 ГПК. С въззивното решение е оставено в сила решение № 37 от 09.02.2009 г. по гр.д. № 944/2008 г. на Асеновградски районен съд-ІІІ гр. с. за отхвърляне исковете предявени от А. Й. Д. срещу „Л” ЕООД, гр. Л. по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, имуществената претенция в размер на сумата 3000 лв., ведно със законната лихва върху същата сума от 16.07.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба и законна лихва от 29.08.2008 г. до окончателното изплащане, както и за присъждане на разноски по делото в полза на ответника в размер на 690 лв. Пловдивският окръжен съд е разгледал уволнение по чл.325, т.1 КТ, като е приел, че не са доказани твърденията на ищеца за опорочаване на волята му при подаване на молбата за освобождаване от работа, както и е прието, че са спазени предпоставките по чл.325, т.1 КТ. Следва да се има предвид, че с приемането на изводи за недоказаност на поддържаните от ищеца доводи окръжният съд е провел произнасяне по повдигнатите в спора въпроси. Съдът следователно се е произнесъл по доводите на страните, а мотивите за недоказаност твърденията на ищеца относно опорочаване на волята му при подаване на молбата за освобождаване от работа, както и относно спазване предпоставките по чл.325, т.1 КТ, за които последният неправилно счита, че не съдържат произнасяне по доводите му очертават решаващите изводи в съдебния акт, от които касаторът не е извел правен въпрос, релевантен за изхода на делото. Не е бил въведен както правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване, така и допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В споменатото по-горе изложение страната се позовава на решение № 976 от 15.05.2000 г. по гр.д. № 1969/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е разгледан трудов спор по чл.325, т.1 КТ, за да подкрепи становището си, че работодателят е длъжен да уведоми работника за приемане на предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. С цитирането на това решение и поддържаното становище касаторът не аргументира довод за разрешаване на правен въпрос от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, тъй като както вече се посочи не е въвел и обосновал общи и допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК. В молба вх. № 1* от 22.06.2009 г. страната също така не е изложила правния въпрос от значение за изхода по делото. В цитираното в тази молба решение от 28.03.1995 г. по гр.д. № 1568/1995 г. на ВС, ІІІ г.о. е бил разгледан спор за уволнение по чл.328, ал.1, т.3 КТ, нямащ относимост към фактическото и правно основание за процесното уволнение по чл.325, т.1 КТ. Касаторът се позовава на решението на ВС, за да подкрепи становището, че въззивният съд не бил разгледал въпроса, налице ли е промяна поради намаляване обема на работа, а от там и промяна в мотивите на работодателя да издаде заповедта за уволнение. Решението на ВС е постановено при друг обективен идентитет, различен от установения по настоящето дело, поради което в този случай не може да се формира противоречиво произнасяне по тълкуване на правните разпоредби. В същата молба страната се позовава и на решение № 923 от 22.02.1995 г. по гр.д. № 549/1994 г. на ВС, ІІІ г.о., в което се разглежда уволнение по чл.325, т.1 КТ, при което работодателят не е уведомил служителката си за своя отговор в срока по чл.325, т.1 КТ. Развитите съображения във връзка с тези решения, включително и по отношение на решение № 1* от 01.10.1999 г. по гр.д. № 24/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което се третират обстоятелства, засягащи недействителността на трудово правоотношение не съдържат правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, формулиран от жалбоподателя в контекста на решаващите изводи на въззивния съд обусловили изхода на спора. В становището си за неоснователен отказ на съда по искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза касаторът не въвежда процесуалноправен въпрос, по който окръжният съд да е реализирал противоречиво с практика на ВКС или на други съдилища произнасяне, а развитите по същото обстоятелство съображения имат характеристиката на общи оплаквания за неправилност на съдебния акт – чл.281, т.3 ГПК. С цитирането на нормативния текст – чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се обосновава довод и за наличие на допълнителното основание за допускане на жалбата до касационен контрол. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 730 от 28.04.2009 г. по гр.д. № 725/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІ гр.с.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: