О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№57
С., 21.01.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 993 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Г. И., чрез пълномощника й адвокат Н. К., против решение № 33 от 29.03.2010 г., постановено по гр.д. № 3 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 1202 от 18.11.2009 г. по гр.д. № 1122/2008 г. на Районен съд-Бургас за отхвърляне на предявения от Б. Г. И. против В. А. П. иск за делба на апартамент № 22, четвърти етаж, вх.Б в жилищен блок на ЖСК „В.”,[населено място], ж.к.”Л.”, [улица].
Ответникът В. А. П. оспорва наличието на основание за докускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
Съдът е сезиран с предявен от Б. Г. И. иск за делба на посочения апартамент, основан на твърденията, че същият е съпружеска имуществена общност – придобит по време на брака като обезщетение за отчужден на ответника недвижим имот, като към исковата молба е приложено бракоразводното решение и заповеди по чл.98 и чл.100 З.. В отговорът на исковата молба и в първото съдебно заседание ответникът В. А. П. не е оспорил наличието на съсобственост между страните, а само е претендирал частична трансформация на негово лично имущество, като е поискал възможност да представи доказателства за прекратяването на ЖСК. Преди даване ход на устните състезания същият е заявил, че ЖСК не е прекратена и в хода на устните състезания е заявил становище за неоснователност на исковете. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, че от ответника е отчужден недвижим имот и процесния апартамент е определен като обезщетение. Отчетена е липсата на удостоверение за учредяването на ЖСК „В.”, но с оглед заповедите по чл.98 и чл.100 З., в които е посочено, че терена е даден за изграждане на ЖСК”В.” и нотариалната покана от 1992 г. /изхождаща от председателя на ЖСК „В.”/, е прието, че апартамента се намира в сградата на същата ЖСК. Изложени са съображения, че докато ЖСК не бъде прекратена, тя е собственик на построените недвижими имоти. Заповедта по чл.100 З. е титул за собственост, но докато не бъде издаден нотариален акт, не е налице собственост, а само членствени права в ЖСК, а специалните разпоредби на З. не позволяват делба на членствени права. Обсъдено е и направеното пред въззивната инстанция от Б. Г. И. възражение за придобиване на имота по давност и е прието за неоснователно, тъй като не може при съществуваща СИО, респективно членствени отношения в ЖСК, едната от страните, бивши съпрузи да претендира придобиване на имота по давност спрямо другия съпруг, а и в конкретния случай твърденията се де доказват от разпита на свидетеля И..
Касаторът Б. Г. И. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. налице ли е надлежно учредена ЖСК с наименование „В.” и може ли това да се счита доказано на база наличните по делото доказателства, както и собственик ли е тази ЖСК на процесния апартамент; 2. възможно ли е възражение за съществуването на ЖСК „В.” и собствеността й върху делбения имот, изключваща твърдяната съсобственост между страните в процеса, да се прави след изтичането на срока за отговор на исковата молба; 3. дори и да съществува ЖСК, кога и по силата на какъв акт отчуждения собственик придобива право на собственост върху отстъпения му в обезщетение имот с оглед правната уредба, следваща издаването на ППВС № 3/1973 г. – дали с издаването на заповедта по чл.100 З. или по реда на чл.35, ал.2 З.; 4. относно въведеното евентуално основание за придобиване на правото на собственост от страните по давност.
По първия въпрос се твърди наличие на противоречива съдебна практика по приложение на чл.127, ал.1 ГПК /отм./ и за възможността с косвени доказателства да се проведе главно доказване. В приложените единадесет съдебни решения липсва произнасяне по поставения въпрос относно учредяването на ЖСК „В.”, начина на доказването му и собствеността на ЖСК върху обекти в сградата. Тълкуването на нормата на чл.127, ал.1 ГПК /отм./ и провеждането на главно доказване с косвени доказателства са направени по спорове и въз основа на факти, които от фактическа и правна страна изцяло се различават от настоящия, а в този смисъл не е удостоверено наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос.
По втория поставен въпрос се твърди наличие на противоречива съдебна практика, евентуално – липса на публикувана практика на ВКС за това възможно ли е след изтичане срока за отговор на исковата молба да се правят нови фактически и правни възражения по основателността на иска. Този въпрос обаче е неотносим в настоящия случай, доколкото се касае не до наведено ново възражение в процеса, а до прилагане последиците от неустановяване, че ЖСК е прекратена, указания за доказването на което обстоятелство са дадени от районния съд в първото по делото съдебно заседание на 8.10.2008 г.
Третият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че с оглед променените обществено-икономически условия и нормативна уредба следва да се изостави тълкуването в ППВС № 3/1973 г., още повече, че подобно тълкуване противоречи на действащия чл.17, ал.5 от Конституцията, според който отчуждаването за държавни или обществени нужди се извършва само срещу предварително и равностойно обезщетение. Посочената теза не може да бъде споделена, доколкото как се извършва обезщетяването се преценява според действащите към момента на отчуждаване и обезщетяване норми, поради което без значение са последващите изменения в нормативната уредба. Относно приложението на разрешенията в ППВС № 3/1973 г. и към настоящия момент е налице решение по чл.290 ГПК № 216/30.07.2010 г. по гр.д. № 263/2009 г., ВКС, ІІ г.о., което изхожда от именно от приложението на чл.35, ал.2 З. и спрямо член-кооператорите по право, за да отговори на въпроса, по който е било допуснато касационното обжалване.
Обосновката на четвъртия поставен въпрос не следва да бъде разглеждана, доколкото се касае до твърдения за нови обстоятелства, които са процесуално недопустими с оглед чл.266 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като ответникът по жалбата не е представил доказателства за направата на такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33 от 29.03.2010 г., постановено по гр.д. № 3 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: