О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр.София, 22.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и първи януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров ЧЛЕНОВЕ: Бойка Ташева
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 9/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. В. Д. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Варненски апелативен съд от 30.04.2009 г. по ч.гр.д. № 156/ 2009 г. С атакуваното определение е оставено в сила определение на Варненски окръжен съд от 26.01.2009 г. по гр.д. № 116/ 2009 г. По този начин е прекратено производството по исковете, предявени от частния жалбоподател против И. С. К. и А. С. К.а за обявяване на симулативността на предварителен договор от 01.12.1998 г. и обявяването му за окончателен с решение на ВРС по гр.д. № 4493/ 2000 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в обжалваното определение в разрез с практиката на ВКС бил разрешен от въззивният съд въпроса за действието на влязлото в сила съдебно решение по отношение на наследникът на страната, която е участвала в производството при постановяване на това решение, ако процесът по постановяването му е бил привиден. Според частния жалбоподател противно на приетото от въззивния съд, имало съдебна практика (определение № 320 от 15.06.2009 г. по ч.гр.д. № 271/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о., тълкувателно решение № 106/ 1964 г. на ОСГК на ВСРБ и решение № 5767/ 26.12.1958 г. по гр.д. № 7767/ 1958 г на ВС), според която наследникът не е обвързан от решението. Изложени са и евентуални доводи – ако съдът приеме, че цитираната практика не е относима за релевирания процесуален въпрос, то в този случай според касатора обжалването следвало да се допусне съгласно правилото на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – за да се създаде такава практика. По тези съображения моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено с отправяне на задължителни указания до първоинстанционният съд да разгледа спора по същество.
Ответникът по частната жалба А. С. К. не взема становище по същата.
Ответната по частната жалба страна И. С. К. оспорва същата и моли касационно обжалване на атакуваното определение да не се допуска. Според нея цитираната от касатора съдебна практика не касае процесния казус, напротив – доколкото по въпроса има практика на ВКС, тя е в смисъла на разрешението, дадено от въззивния съд. Позовава се на определение № 60 от 31.10.2008 г. по гр.д. № 2664/ 2008 г., ВКС, ІІ г.о.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В настоящия случай определението на въззивният съд не съдържа произнасяне по твърдяния от касатора процесуалноправен въпрос – за действието на решението, постановено по привиден процес, по отношение на наследниците на страните по него. Цитираното от него определение № 320 от 15.06.2009 г. по ч.гр.д. № 271/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о., съдържа мотиви, според които влязлото в сила решение е задължително за страните и техните универсални правоприемници. Определението на Варненски апелативен съд е в същия смисъл, т.е. не противоречи на определение № 320 от 15.06.2009 г. на ВКС.
Тълкувателно решение № 106/ 1964 г. на ОСГК на ВСРБ, разглежда хипотеза, в която кредиторът на бивши съпрузи може да предяви иск за установяване на симулативността на процес, в който на единият от съпрузите е признат по-голям принос. Кредиторът на съпрузите обаче е трето лице, а не наследник на страната в привидния процес. Естествено, че за него забраната за оспорване на решение по привиден процес не важи, но както изрично е посочил ВС в мотивите на тълкувателното решение, тази забрана се отнася за страните по привидния процес (чл.220 ал.3 от ГПК – отм.). Няма тълкуване, че тази сила не се разпростира върху правоприемниците на страните. Що се касае до решение № 5767/ 26.12.1958 г. по гр.д. № 7767/ 1958 г на ВС, то в него е застъпено становище, че симулативността на влязло в сила решение може да се заявява от трети лица. Никъде обаче в мотивите на решението няма съображение, че наследникът на страната, участвала в привидния процес, е такова трето лице. Наследникът не може да бъде такова трето лице, тъй като в качеството си на универсален правоприемник има положението на починалия – както в материалната му сфера, така и процесуално. Ето защо обжалваното определение не противоречи на сочените от жалбоподателя решения на ВКС.
По въпроса дали наследникът на страната по привиден процес е обвързан от решението, постановено в резултат на този процес (т.е. има ли процесуално право наследникът да оспорва това решение като привидно) няма противоречия в практиката. Не се налага да се създава някакво тълкуване по този въпрос, тъй като общото положение, че универсалният правоприемник на страната е обвързан от постановеното в лицето на праводателя решение, е безспорно в практиката. Няма основания въпросът да се реши по различен начин само заради това, че процесът, по който е постановено решението, е привиден. И в този случай правоприемникът не може да оспорва решението, тъй като има положението на своя праводател, както в общата хипотеза. Решението не може да е различно, както е приел и Варненския апелативен съд в обжалваното определение. Поради това не може да се счете, че се налага намесата на касационната инстанция за осигуряване на развитието на правото.
Предвид изложеното не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Искането в тази насока е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд от 30.04.2009 г. по ч.гр.д. № 156/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: