2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№57
Гр.София, 26.01.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 862 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 23.03.2011г. на Софийския апелативен съд, с което е прекратено производството по т.д.№ 436/10г. поради просрочване на въззивна жалба вх.№ 38025/25.05.2010г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът Б. /Пропърти 3/ Л., Д., Нормандски острови оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима и основателна.
За да постанови обжалваното определение апелативният съд е приел, че въззивната жалба е изпратена чрез куриерска служба [фирма]. Според товарителницата пратката е приета на 17.05.2010г. и връчена в регистратурата на СГС на 25.05.2010г. На 22.07.2010г. е съставил констативен протокол от нотариус, съгласно който на страницата в сайта на куриерската служба товарителница № 1969216 е с дата на разнос 18.05.2010г., а товарителница № 2043229 – с дата на разнос 25.05.2010г. Приети са обясненията на изпълнителния директор на службата, че двете пратки са били загубени едновременно и след това отново намерени. Въззивният съд е изложил съображения, че датата на товарителницата – 17.05.2010г. не е достоверна, поради което жалбата е подадена след срока за обжалване.
Върховният касационен съд намира, че определението е неправилно.
Съгласно чл.62, ал.2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата, включително и чрез предаването й на легитимиран пощенски оператор по чл.38 от Закона за пощенските услуги.
В случая, жалбата е предадена на куриерската служба на 17.05.2010г. съгласно товарителница № 2043229 и е доставена на 25.05.2010г. Тези обстоятелства са отразени в товарителницата, приложена с въззивната жалба. Посочените данни в сайта на куриерската служба касаят “разнос”, т.е. изпълнението на задължението на пощенския оператор, но не променят момента на предаването на пратката, още повече, че датата 25.05.2010г., отразена като дата на “разнос” в разпечатката за движение на пратката, е дата на доставката според товарителницата. В този смисъл, т.нар. дата на “разнос” отразява момента на връчване на пратката на получателя, а не момента на изпращането й от подателя.
По тези съображения срокът по чл.259, ал.1 ГПК е спазен, поради което въззивното определение следва да се отмени и делото да се върне на САС за разглеждане на жалбата на [фирма].
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 23.03.2011г. на Софийския апелативен съд, с което е прекратено производството по т.д.№ 436/10г. поради просрочване на въззивна жалба вх.№ 38025/25.05.2010г.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за разглеждане на въззивната жалба на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.