1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
[населено място], 26.02.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 622 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. В. Д. и В. Д. Р. чрез пълномощника адв. К. срещу определение № 334 от 03.12.2013г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по гр.д. № 7194/2013г., с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата им с вх. № 24761 от 20.09.2013г. за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Със същото определение съдът е осъдил молителите Л. В. Д. и В. Д. Р. да заплатят на И. Д. Д. 800 лв. разноски по делото.
Жалбоподателите намират определението за незаконосъобразно. Считат, че представеното с молбата за отмяна доказателство не е приемано по делото и не е обсъждано от съда при постановяване на решението. Изрично обжалват и определението в частта му за присъдените разноски като излагат съображения за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът по частната жалба И. Д. Д. я намира за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството по гр.д. № 7194/2013г. на ВКС, Първо гражданско отделение е образувано по молба на Л. В. Д. и В. Д. Р. за отмяна на влязло в сила решение № 3635 от 09.11.2010г. по гр.д. № 6578/2010г. на Варненски районен съд на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Изложено е, че на 01.09.2013г. при ремонт на вилната сграда в имота е открито ново доказателство – декларация от Д. И. Д. от 10.11.1968г. с нотариална заверка на подписа. Същата е от значение за изхода на спора, защото с нея Д. Д. декларира получаването на сумата 348 лв. за 290 кв.м. придаваемо място по регулация към имота на съседа му Д. Д. – наследодател на ищците.
За да приеме молбата за недопустима съставът на Първо гражданско отделение на ВКС е установил, че приложеното към молбата за отмяна ново писмено доказателство е било представено пред първоинстанционния съд в съдебно заседание на 04.11.2010г. от адвокат К. /лист 88 от делото/ и с определение на районния съд това доказателство е прието /лист 93/. Взел е предвид, че решението е влязло в сила на 12.07.2011г. когато е постановено определение на Върховния касационен съд, потвърждаващо връщането на касационната жалба на Л. Д. и В. Р. срещу въззивното решение. При тези данни съдът е приел, че молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, постъпила на 20.09.2013г., е подадена след тримесечния срок, предвиден в чл.305, ал.1, т.1 ГПК и се явява процесуално недопустима.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение приема, че обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане на молбата за отмяна, е правилно.
Срокът за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК тече от момента, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – чл. 305, ал.1, т.1 ГПК. Когато това е станало по време на висящността на процеса, както е в настоящия случай, срокът за подаване на молба за отмяна е от влизане в сила на атакуваното с молбата решение. Съгласно чл. 296, т.2 ГПК решението е влязло в сила на 12.07.2011г., а молбата на Л. Д. и В. Р. за отмяна е подадена на 20.09.2013г., т.е. след изтичане на тримесечен срок от влизане на решението в сила. Поради това молбата с основание е приета за недопустима и обжалваният акт следва да бъде потвърден в тази част.
Основателни са оплакванията на жалбоподателите за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, присъдено в тяхна тежест като разноски по делото. Следва да се приеме, че възражението за прекомерност е своевременно заявено с частната жалба, тъй като договорът за правна помощ, удостоверяващ заплатеното възнаграждение, е представен с отговора на молбата за отмяна и молителите не са могли да вземат становище по него. Видно от исковата молба цената на предявения иск е 3050 лв. и липсват данни да е променяна по реда на чл. 70 ГПК. При такава цена на иска и съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение е 323лв. Следователно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. действително се явява прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото /производството е прекратено с определение поради просрочие на молбата, без внасяне в открито съдебно заседание/ и затова следва да бъде намалено до посочения размер от 323 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 334 от 03.12.2013г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по гр.д. № 7194/2013г. в частта му, с която е оставена без разглеждане като просрочена молбата на Л. В. Д. и В. Д. Р. за отмяна на влязло в сила решение, както и в частта за разноските, с която Л. В. Д. и В. Д. Р. са осъдени да заплатят на И. Д. Д. разноски по делото в размер на 323/триста двадесет и три/ лв.
ОТМЕНЯ посоченото определение в частта му за разноските, с която Л. В. Д. и В. Д. Р. са осъдени да заплатят на И. Д. Д. разноски по делото за разликата над 323/триста двадесет и три/ лв. до 800лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: