Определение №57 от 39857 по ч.пр. дело №48/48 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 57
Гр.София, 13.02.2009 г.
     
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 48 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано по частна жалба вх. № 878/07.05.2008г. на Е. П. Х., гр. Р. срещу определение от 16.04.2008г. на Великотърновския апелативен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 268/2007г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли същото да се отмени.
Ответникът “К“Юпер” АД, гр. Р. и третото лице – помагач С. П. П. , гр. Р. не вземат становище по частната жалба.
 
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е допустима без проверка на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
 
С определение от 10.09.2007г. Великотърновският апелативен съд е спрял, на основание чл.637, ал.1 от ТЗ, производството по гр.д. № 268/2007г. до приключване на производството по несъстоятелност на “К“Юпер” АД – в несъстоятелност.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че съгласно молба на временния синдик на дружеството в несъстоятелност – М. Д. ищецът по иска и настоящ частен жалбоподател не е предявил в производството по несъстоятелност вземането, предмет на образуваното първоинстанционно и въззивно производство, а именно за сумата от 25998.06 щ.д. – неустойка по записи на заповед. Решаващият състав е постановил прекратителното определение на основание чл.739, ал.1 от ТЗ, според която норма непредявените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, а в случая не бил спазен и преклузивният срок по чл.685, ал.1 от ТЗ – до 27.09.2007г.
Съгласно становище на синдика Д. , адресирано до ВКС, ищецът Е е предявил на 15.11.2007г. вземане за сумата от 34450.06 лв. по записи на заповед, което вземане е прието от нея и включено в списъка на приетите вземания, като не е постъпило възражение в срока по чл.690 от ТЗ.
 
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че постановеното определение за прекратяване на въззивното производство е неправилно.
Съгласно чл.637, ал.1 от ТЗ с откриването на производство по несъстоятелност се спират съдебните спорове по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника. Спряното производство подлежи на прекратяване или на възобновяване по реда на чл.637, ал.2 или ал.3 от ТЗ в зависимост от това дали вземането, предмет на иска, е прието в производството по несъстоятелност при условията на чл.693 от ТЗ или не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък, респ. дали са подадени възражения срещу приетото вземане. Съдът, разглеждащ делото по имуществения спор, прекратява или възобновява спряното производство, след проверка за включване на вземането в списъка на приетите вземания, като съпостави основанието и размера на претенциите.
Нормата на чл.739, ал.1 от ТЗ, която регламентира погасяване на непредявените в производството по несъстоятелност вземания, не дерогира реда за спиране, прекратяване или възобновяване на спрените граждански или търговски дела по чл.637 от ТЗ. Правилото на чл.739, ал.1 от ТЗ установява последици, настъпването на които е обвързано с приключването на производството по несъстоятелност, а не със срока за предявяване на вземанията на кредиторите по чл.685, ал.1 от ТЗ.
Прекратяването на производството по чл.637, ал.2 от ТЗ се постановява от съда при прието вземане съгласно чл.693 от ТЗ, т.е. при липса на спор относно съществуването му. При неприето вземане или прието, но оспорено вземане, спорът относно съществуването му се разрешава от гражданския съд по възобновеното дело. Евентуалното погасяване на вземането по чл.739, ал.1 от ТЗ би могло да бъде зачетено, но само ако произнасянето на съда по имуществения спор е последващо спрямо приключването на производството по несъстоятелност.
По тези съображения определението на Великотърновския апелативен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.739, ал.1 от ТЗ е неправилно и следва да се отмени. С оглед на данните по делото за прието от синдика вземане на ищеца по иска, съдът следва да съпостави вземането, предмет на спора, с предявеното в производството по несъстоятелност вземане и да постанови прекратяване на делото съгласно чл.637, ал.2 от ТЗ или възобновяването му по реда чл.637, ал.3 от ТЗ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОТМЕНЯ определение от 16.04.2008г. на Великотърновския апелативен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 268/2007г.
ВРЪЩА делото на Великотърновския апелативен съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 
 

Scroll to Top