4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№57
Гр.София, 22.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
К. Г.
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 963 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 998/30.10.14г., постановено по в.т.д.№ 1483/14г. от Варненския окръжен съд, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на О. Б. Е., [населено място] сумата от 4272.81 лв., представляваща равностойността на 2184.65 евро, като получена без основание лихва по договор за банков кредит от 15.08.06г. за периода от 01.11.08г. до 31.10.13г., ведно със законната лихва от 31.10.13г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 15.08.06г. между страните по делото е сключен договор за банков кредит за сумата от 52600 евро, по който кредитополучателят е следвало да върне главницата с лихви и комисионни до 25.08.31г. Спорът по делото е относно наличието или липсата на основание за промяна на лихвата по кредита, като ищецът – кредитополучател е въвел и довод за нищожност на договорните клаузите поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.10 и т.13 З.. Съгласно клаузата на т.11.1.1.1 от раздел ІІ на договора на банката е предоставено право само на увеличаване на годишния лихвен процент, но не и на неговото намаляване, като е посочено, че общият лихвен процент за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размер по т.4.1а, т.е. в размера към момента на сключване на договора, който е 6.48%, поради което въззивният съд е приел, че е уговорена минимална лихва за срока на договора от 6.48 %. Лихвеният процент се определя като базов лихвен процент според шестмесечния/тримесечния Euribor, плюс надбавка, договорена в т.4, която промяна настъпва автоматично за базовия лихвен процент, но при запазване на договорената надбавка. За кредити на анюитетни вноски лихвата се определя в размера на годишния лихвен процент, равен на базовия лихвен процент и надбавката, така че общият лихвен процент да се поддържа в размера по т.4.1а, който може да бъде променен, когато пазарните условия водят по необходимост от увеличението му най-малко с 2 пункта. С решение от 14.10.08г. на УС на банката е прието цената на всеки банков кредит да се определя като сбор от променлив лихвен индекс (Sofibor, Euribor, Libor) или друг договорен лихвен индекс и премия, определяна по размер от ГОД от нула базови пункта плюс 200 базови пункта. С последващи решения е променян размерът на премията. Според състава на окръжния съд банката едностранно е изменила начина на определяне на базовия лихвен процент, като освен обявения при сключването на договора Euribor е добавила и друг компонент – премия, в резултат на което е събрала недължими лихви в размер 4272.81 лв. за исковия период. В останалата част за отхвърляне на иска до предявения размер от 12729.53 лв. първоинстанционното решение е потвърдено.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Касаторът поставя въпроса: „Налице ли е изменение на начина на формиране на базовия лихвен процент по договор за банков ипотечен кредит, ако размерът на същия бъде увеличен от кредитодателя и това увеличение на размера бъде наречено по някакъв начин, в конкретния случай „премия”, доколкото в самия договор е уговорено изрично правото на последния да увеличава едностранно първоначално определения размер на базов лихвен процент, независимо как ще бъде наречено това увеличение?”. Позовава се на противоречие в практиката на съдилищата, конкретно – между обжалваното решение и решение от 11.06.14г. по в.т.д.№ 607/14г. на Варненския окръжен съд.
В. от касатора въпрос изисква тълкуване на договора и направените въз основа на това тълкуване изводи по основателността на иска. Тълкуването на договора по правилото на чл.20 ЗЗД е част от решаващата дейност на съда по същество, поради което въпросите, свързани с тази дейност биха представлявали правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ЗЗД, ако са обвързани с доводи за несъобразяване с критериите, посочени в правната норма. Нарушението на правилата за тълкуване следва да е ясно и точно посочено от касатора с оглед на конкретните обстоятелства по спора, докато обсъждането единствено на събраните по делото доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивния акт, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК. В случая въззивният съд е тълкувал именно уговорките в договора – относно начина на формиране на лихвения процент. Извършена е съпоставка между отделните клаузи, като е изразено ясно становище за подлежащите и неподлежащите на промяна компоненти, обуславящи размера на лихвата, включително в частта за уговорения минимален лихвен процент. Решаващият извод на състава на окръжния съд е, че направената промяна в лихвения процент не е уговорена в договора, тъй като не попада в някои от уговорените компоненти на лихвата, поради което представлява едностранна промяна на договора. В този смисъл поставеният от касатора въпрос е специфичен за делото, но представлява изцяло оплакване за неправилност на въззивния акт, която не подлежи на преценка в производството по допускане на касационно обжалване. В представеното от касатора решение на друг състав на В. са коментирани клаузите на друг договор, поради което не е налице аналогична на разглежданата хипотеза, което не обуславя основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените разноски в производството в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 16.03.15г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 998/30.10.14г., постановено по в.т.д.№ 1483/14г. от Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], пл.”Света Неделя” № 7 да заплати на О. Б. Е., [населено място], [улица], ет.2, ап.4 сумата от 600 лв. (Шестстотин лв.) – разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.