3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№57
Гр.София, 29.01.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 3635 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 432/14.10.2015 г., постановено по в.т.д. № 644/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1348/19.06.15г. по т.д.№ 345/13г. на Старозагорския окръжен съд за връщане на въззивната му жалба против решение № 143/15.04.2015г. по т.д. № 345/13г. на същия съд поради неотстранена нередовност на жалбата – невнесена държавна такса след изрични указания, дадени от съда.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна и връщане на делото за администриране.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустимо – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждане № 1348 от 19.06.2015 г., постановено по т.д. № 345/2013г. от Старозагорския окръжен съд, въззвният съд е приел, че съобщението за оставяне на въззивната жалба без движение и съответно за отстраняване на констатираната нередовност е редовно връчено на дружеството – жалбоподател на 02.06.2015г. и е получено от физическото лице В. Г. на длъжност „архивар”. От този момент е започнал да тече срокът за отстраняване на нередовността.
Касаторът твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване, но без да е формулирал ясен и точен въпрос по необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл. 281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивния съдебен акт и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуално правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съгласно утвърдената по реда на чл. 274, ал. 3 и чл. 290 ГПК съдебна практика по приложението на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 ГПК (решение №56/17.06.2014г. по т.д. №2705/13г. на ВКС, І т.о.; определение № 22/17.01.2012г. по ч.т.д. № 886/11г. на ВКС, І т.о.), връчването на съобщения на търговци и на юридически лица се извършва на последния, посочен в съответния регистър адрес (в канцеларията на адреса по ал. 1) и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да го приеме. В конкретния случай на вписания в търговския регистър адрес на управление на дружеството – жалбоподател: [населено място], [улица], е било връчено и съобщението с препис от решението на Старозагорския окръжен съд, което е било прието от същото физическо лице на длъжност „архивар”, което е получило и съобщението на 02.06.2015г., като в частната въззивна и частната касационна жалба няма изложени никакви възражения относно редовността на това връчване.
По тези съображения съставът на ВКС счита, че въззивното определение не е постановено в противоречие с разрешен от ВКС правен въпрос или по въпрос, по който липсва практика на съдилищата и същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно определение.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 432/14.10.2015 г., постановено по в.т.д. № 644/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.