1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. София 05.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2215/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. П., подадена чрез адв. Кр.И., против въззивно решение № 1353/25.02.2019 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 6637/2018 г., с което е потвърдено решение №335856/12.02.2018 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 56529/2016 г., с което касаторът е осъден на основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД да заплати на Л. Г. Б. и Е. Е. Б. по 19 558,30 лв., представляваща половината от 20 000 евро или нейната равностойност 39 116,60 лв.,получени от ответника на отпаднало основание,ведно със законната лихва върху сумите,считано от датата на исковата молба – 29.02.2016 год. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение процесуалните правила и на материалния закон и необосновано. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове ведно със законните последици от това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните три въпроса:1.Следва ли въззивния съд да се произнесе по заявените въззивни оплаквания,когато споделя изводите на първата инстанция. 2.Допустими ли са свидетелски показания за установяване на изпълнение на договор на стойност над установената в чл.164,ал.1,т.3 и 4 ГПК. 3.Допустими ли са свидетелски показания за установяване на договор на стойност над установения в чл.164,ал.1,т.3 и 4 ГПК размер,когато страните не спорят за съществуването му и са заявили същото.Позовава се на противоречие с решения постановени по реда на чл.290 ГПК и т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.Сочи се бланкетно и основанието по чл.280,ал.1,т.3,предл.2 ГПК по следните два въпроса: 4.Може ли съдът да отмени доказателства,без да е настъпила процесуална причина за това.5.Може ли съдът да се произнася по развалянето на един договор,без да е разгледал фактите по изпълнението или неизпълнението му. По поставените въпроси сочи и основанието на чл.280,ал.2,пр.3 ГПК.
Ответната страна – Л. Г. Б. и Е. Е. Б., чрез пълномощниците си адв. Св.И. и адв.Н.А. е депозирала писмен отговор, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Софийски градски съд, действащ в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 269 ГПК, е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените от Л. Г. Б. и Е. Е. Б. против П. А. П. субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД са уважени като основателни и доказани. Като безспорни е посочил следните факти: наследодателят на ищците Е. Л. Б. е заплатил по банков път сумата от 20 000 евро с равностойност 39 116,60 лв. на 8.01.2013 г. по сметка на ответника П. А. П.;основанието за извършване на плащането е „покупка на кола“;ответникът е получил и изтеглил от банковата си сметка процесната сума;ищците са наследници по закон на починалия на 19.12.2013 г. Е. Л. Б..Посочил е,че в настоящия случай договорното правоотношение не е с оглед личността,поради което след смъртта на наследодателя на ищците правоотношението се запазва и преминава към универсалните му правоприемници.За да постанови този резултат въззивния съд е приел,че са налице всички кумулативни предпоставки на чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД за ангажиране отговорността на П.,чиято е била тежестта на доказване на връщане на процесната сума или изпълнение на поетото задължение към наследодателя на ищците.Приел е,че изправната страна е наследодателят на ищците и за същите все още не е отпаднал интереса да получат изпълнение,поради което развалянето на договора по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД става и с исковата молба,ако длъжникът не изпълни в хода на производството задължението си в срок,който е подходящ предвид вида на неизпълнението.В случая ответникът не е изпълнил задължението си в рамките на повече от една година,докато се е развивало първоинстанционното производство,както и по време на въззивното производство,поради което съдът е приел,че този срок е достатъчно продължителен за осъществяването на каквито и да е действия във връзка с доставянето на процесния автомобил и договорът е развален с подаване на исковата молба.Съобразявайки разпоредбата на чл.9 ЗН е определил размера на всяка от ищците от дължимата се сума.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице основанието по чл.280,ал.1, т.1 ГПК е необходимо по поставените конкретни правни въпроси правното разрешение на въззивния съд да е в противоречие с правното разрешение по същите въпроси, дадено с актове от обхвата на задължителната за съдилищата практика. Обуславящ решаващите изводи на съда е поставеният от касатора първи процесуалноправен въпрос,който е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС относно правомощията и задълженията на въззивния съд,който съобразно разпоредбите на чл.235,ал.2 и чл.236,ал.2 ГПК е длъжен да мотивира решението си като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по доводите и възраженията на страните в рамките на въззивната жалба и отговора по чл.263,ал.1 ГПК. В настоящия случай въззивният съд, като съд по същество на правния спор, е направил свои фактически и правни изводи по делото,обсъдил е в тяхната съвкупност всички относими доказателства, възражения и доводи на страните и поради недоказване от страна на ответника/касатор на твърдените от него положителни факти – че е изпълнил задължението си или че е върнал процесната сума е уважил иска.Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените втори и трети въпроси,които са общо теоретични и не конкретизират за кои елементи от договора са свидетелските показания.Съобразявайки се с практиката на ВКС ,а именно, че не може да се установява със свидетелските показания погасяване на парично задължение, освен при предпоставките на чл.164, ал.2 ГПК, но ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК не е приложимо, когато спорът е за смисъла на постигнатите договорености, за обстоятелствата, при които е сключен договора, за значението на отделните уговорки и за изясняване действителната обща воля на страните ,въззивният съд на основание чл.266,ал.3 ГПК е оставил без уважение направеното доказателствено искане във въззивната жалба – свидетелски показания за връщане на сумата. Касаторът не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставените от него два въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Липсва основание да се приеме, че атакуваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съображения не са развити от касатора, а е направено единствено бланкетно позоваване на цитираната разпоредба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1353/25.02.2019 г., постановено по възз.гр. д. № 6637/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: