О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№570
гр.София, 14.12.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 554/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ във връзка с чл.286, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 10211 от 22.10.2012 год. на М. П. К./М./, П. М. М., С. Я. Г., А. П. К., А. С. Г., К. С. Г. и М. Я. К., срещу определение № 323 от 09.10.2012 год. по гр.дело № 644/2012 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК касационната им жалба вх.№ 8776 от 15.06.2012 год. срещу въззивното решение № * от * год. по в.гр.дело № 547/2012 год. на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав в частта, с която е уважен предявения от К. П. К., Й. М. С., П. В. П., М. В. С. и М. С. П. установителен иск за собственост върху * идеална част от поземлен имот с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място], общ.Ц., Бургаска област, целият с площ * кв.м., за който са обособени УПИ *, УПИ *, УПИ * и УПИ * по действащи ПУП-ПРЗ на [населено място], общ.Ц., Бургаска област.
Поддържат се оплаквания, че обжалваемият интерес е над 5 000 лева, като се представя удостоверение № 1224 от 27.05.2010 год. на [община], според което към същата дата данъчната оценка на имота е 21 132,70 лева. Твърди се, че данъчните оценки на имота, приложени по делото в общ размер на 12 684,90 лева са за УПИ с площ * кв.м., без в тях да са включени площите за разликата до 5002 кв.м., предвидени за улици.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С разпореждане от 02.02.2011 год. по гр.дело № 13/2011 год. Царевският районен съд оставил без движение подадената предния ден искова молба и указал на ищците да представят данъчна оценка на процесния имот № * с площ от * дка, върху * ид.ч. от който са поискали да им бъде предадено владението на основание чл.108 ЗС.
С молба от 28.02.2011 год./л.58 от делото в Ц./ ищците представили скица на имота, квитанция за платена държавна такса в размер на 136,15 лева, представляваща, според тях *% от * от общата данъчна оценка на недвижимия имот, като заявили, че цената на иска е 4 653,90 лева.
С писмо изх.№ 77 от 22.02.2011 год./л.51 от делото в Ц./ [община] изпратила на районния съд шест броя удостоверения за данъчни оценки за следните недвижими имоти, а именно: УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ * и УПИ*/всички, включени в целия имот с идентификатор */. Общата квадратура на имотите по шестте удостоверения е * кв.м., а общата им данъчна оценка възлиза на 13 961,80 лева. Тъй като предмет на ревандикационната претенция е правото на собственост върху 1/3 идеална част от целия имот, то цената на иска се определя съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК върху * ид.ч. от 13 961,80 лева – данъчната оценка на целия имот с идентификатор * и възлиза на 4 653,93 лева. Следователно, цената на иска е под 5000 лева, а и самите ищци изрично са посочили в молбата си от 28.02.2011 год., че цената на иска е 4 653,90 лева и върху нея са внесли държавна такса в размер на 136,15 лева.
Касационната жалба е подадена на 15.06.2012 год. при действието на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията след изменението на същата разпоредба /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/. Процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му пред първоинстанционния съд. Съгласно чл.70, ал.1, изр.второ ГПК, въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая, въпросът за цената на иска е бил разрешен окончателно преди първото съдебно заседание в първоинстанционния съд и не подлежи на преразглеждане. Ето защо, не може да бъде преценявано представеното с частната жалба удостоверение изх.№ 1224 от 27.05.2010 год. на [община], адресирано до Бургаския окръжен съд.
В обобщение, законосъобразно с обжалваното определение е прието, че касационният контрол е недопустим съгласно чл.280, ал.2 ГПК и жалбата е оставена без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 323 от 09.10.2012 год. по гр.дело № 644/2012 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/