О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София 04.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 2 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 688/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Т. от гр. С., подадена от пълномощника й адв. В, срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, № 346 от 11.12.2008г. по в.гр.д. № 288/2008г. с което е отменено решение № 15 от 17.03.2008г. по гр.д. № 381/2007г. на Великотърновския окръжен съд, и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от В. В. Т. срещу В. Г. П. иск за заплащане на сумата 19 253 лв., дължими от предоставен й паричен заем.
Ответницата по жалбата В. Г. П. от гр. Т. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощниците й адв. И адв. Красимира Д. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че не е налице фактическият състав на суброгация. Чл. 74 ЗЗД изисква да са налице два елемента – изпълнение и правен интерес от изпълнението на чуждо задължение. Договорът за заем на ответницата В е бил обезпечен с договорна ипотека, сключена между третото лице В. Т. и кредитора „Рент Естейм” ЕООД. Към момента на превода от третото лице на кредитора на остатъка от задължението – 08.09.2006г., длъжницата по договора за заем е била в гратисен период, съгласно сключено допълнително споразумение, и не е дължала суми по главницата, а само лихви, платени от нея в по-късен момент. Съгласно договора за кредит неизпълнение е налице, когато не се платят от заемополучателя три вноски или същият изпадане в трайна невъзможност да изпълнява задължението си. Липсват данни за наличието на правен интерес по отношение на изпълнилия чуждото задължение. Ищцата е изпълнила чуждото задължение заради продажба на имота, с който е обезпечила дълга чрез ипотека, но това обстоятелство не обосновава правен интерес, за какъвто се приема опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици. Не е налице и другото посочено в исковата молба основание – неизпълнение от страна на заемополучателя на договора, за да стане цялото задължение незабавно изискуемо
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпросите „доколко ищцата е имала правен интерес от изпълнението на задължението на длъжника и дали е настъпило суброгиране в правата на удовлетворения кредитор” и „допустимо ли е изпълнението на задължението на длъжника от третото лице, което е обезпечило неговото задължение чрез учредяване на договорна ипотека върху свой имот”, които въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а освен това са решени от въззивния съд в противоречи с практика на ВКС. Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Приложеното от касатора решение № 3191/73г. на ВС, І г. о. е с предмет правото на заплатилия чужд дълг лице да търси заплатеното от пряко задълженото лице, но в него не се разисква същественият за решаването на настоящото дело въпрос за наличието на правен интерес от погасяването на дълга от третото лице. В приложеното решение № 1817/95г. на ВС, V г.о. дългът е изпълнен от поръчител, който съгласно чл. 141, ал. 1 ЗЗД е задължен солидарно с главния длъжник, следователно решението е неотносимо към настоящия казус. Останалите две решения – от 26.01.2005г. по гр.д. № 1272/2003г. на ВКС, ТК, ІІ го. и решение № 266/2006г. на ВКС, ТК, ІІ го.о са по приложението на чл. 76 ЗЗД, който не е предмет на формулираните от жалбоподателката материалноправни въпроси. Изложеното налага извод, че не е налице противоречиво решаване на поставените от касатора материалноправни въпроси. Напротив, поставеният от касатора въпрос за наличието на правен интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД е разрешен от въззивния съд в съответствие с приетото в решенията, приложени към отговора на В. П. , – решение № 773/2002г. на ВКС, V г.о. и решение № 984/2002г. на ВКС, V г.о., с които ВКС приема, че правният интерес от изпълнението на чуждо задължение означава облигационното правоотношение между кредитора и длъжника да засяга конкретни имуществени права на това лице.
Поставените от касатора въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по въпроса за правния интерес на третото лице, изпълнило едно чуждо задължение, има установена съдебната практика в изложения по-горе смисъл. Практиката на ВКС, че третото лице има правен интерес при наличие на заплаха за претърпяване на вреди, към настоящия момент не се нуждае от преосмисляне. В случая към момента на изпълнение на задължението от третото лице не е било налице неизпълнение от задълженото по договора лице, т.е. имуществените права на третото лице, обезпечило дълга чрез ипотека, не са били застрашени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението Великотърновския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, № 346 от 11.12.2008г. по в.гр.д. № 288/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: