О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
Гр.София, 15.10.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 406 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. г. с. “., гр. Ц., обл. Бургаска срещу решение № ІІ-231/09.01.2009г., постановено по гр.д. № 670/2008г. от Бургаския окръжен съд, с което е отменено частично решение № 64/30.05.2008г. по гр.д. № 52/2008г. на Районен съд – гр. Ц. и касаторът е осъден да предаде на “Б”ООД заплатената с фактура № 2828/19.11.2004г. и непредадена дървесина – трупи дъб с общ обем 59.93 куб.м., от които 20.98 куб.м. първа категория и 38.95 куб.м. трета категория.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалвано решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за продажба на дървесина на трупи общо 261.86 куб.м., разпределени в І и ІІІ група при цена от 20538 лв., платена от купувача авансово. След обсъждане на представените писмени доказателства – превозни билети и позволителни за транспортиране, решаващият състав е формирал извод за недоказаност на факта на предаване на дървесината от продавача на купувача и е уважил иска за реално изпълнение. Възражението на ответника / настоящ касатор/, че купувачът е станал собственик на вещта със сключването на договора поради продажбата на индивидуално определени вещи е счетено за неоснователно. Изложени са съображения, че от характера на вещта – дървесина на трупи от първа и трета категория, е видно, че предмет на продажбата са вещи, определени “по своя род”, като съгласно ЗЗД индивидуализацията настъпва по съгласие на страните или при предаването им. Според обявата за проведения търг и т.9 от указанията за кандидатите вещите се индивидуализират в момента на издаване на позволителното за транспортиране и от този момент върху купувача преминават собствеността и рискът от случайното погиване или повреждане на стоките.
Според касатора материалноправните въпроси от значение за развитието на правото са дали при продажба по реда на чл.87п и сл. ППЗГ вр. чл.57, ал.2 ЗГ са приложими нормите на ЗЗД, от кой момент настъпва индивидуализацията на вещта и дали продажбата е за индивидуално или родово определена вещ, допустимо ли е купувачът да прави възражения за недостатъци на стоката, която е придобил чрез огледа й като участник в търга, както и допустим ли е иск за реално изпълнение, ако купувачът не е получил стоката повече от три години от сключването на договора.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква поставеният материалноправен въпрос да е от значение, както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правната наука и правоприлагането, а ВКС допуска касационното обжалване при непълнота или неяснота на правната норма.
В случая, част от поставените проблеми имат общо теоретично значение, но основно са обединени от въпроса дали продажбата на дървесина на трупи по реда на чл.87п и сл. ППЗГ е за индивидуално или да родово определена вещ. От отговора на този въпрос произтичат и евентуалните разрешения по останалите и конкретната преценката от кой момент рискът от случайното погиване или повреждане на вещта преминава върху купувача. Това е единственият материалноправен въпрос, обект на обсъждане от въззивния съд, въведен в предмета на спора и обуславящ изхода от делото.
Поддържаната от касатора теза, че продажбата на дървесина на трупи е договор за индивидуално определена вещ и рискът преминава върху купувача със сключването му, както и че преглеждането на вещта е осъществено от участника в търга при огледа в тръжното производство, е аргументирана с довода за неправилно тълкуване на нормата на специалния закон – чл.87р, ал.12 ППЗГ и на разпоредбите на чл.193 и чл.195 ЗЗД относно продажбата на вещ с недостатъци.
Разпоредбата на чл.87р, ал.12 ППЗГ /редакция към момента на разглежданото правоотношение/ предвижда, че дървесината се предава на купувача след плащане на цената, а собствеността преминава върху него с издаване на позволително за транспортиране. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване, като конкретизира правилото на чл.186а ЗЗД за преминаване на риска при продажба на родово определени стоки. По този договор законът е свързал риска със специална процедура – издаване на определен документ, с който вещта се отделя от рода. Разделянето на двата момента, включително и във времево отношение – този на определяне на вещта при сключване на договора за продажба от втория – на преминаване на собствеността, като прехвърлянето на риска да е обвързано с първия, е становище, застъпено в касационната жалба – стр.5 и 6, но то не намира опора в специалния и в общия граждански закон. На следващо място, и при продажбата на индивидуално определени вещи не е изключено правото на купувача да възрази при наличието на недостатъци на стоката – чл.193 ЗЗД. В този смисъл, заявяването на доводи, които са правно неиздържани, тъй като са основани на интерпретации, граматически и логически противоположни на законови норми, не е основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Що се отнася до въпроса за допустимостта на иск за реално изпълнение в разглеждания случай, с оглед на твърденията за невъзможност на продавача да предаде дървесина от определения в търга район, това са евентуални проблеми по изпълнението на съдебния акт, които не са от значение за решаването на правния спор.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № ІІ-231/09.01.2009г., постановено по гр.д. № 670/2008г. от Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.