О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
гр. София, 03.07. 2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2069 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 31 от 31.01.2019 г. по в. гр. д. № 673/2018 г. на Пернишки окръжен съд е потвърдено решение № 102 от 13.08.2018 г. по гр. д. № 1152/2017 г. на Радомирки районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, предявен от Г. А. П. от [населено място] против И. Ф. А. от [населено място], общ. Кюстендил, за лишаването му от родителски права спрямо детето Ф. И. А.; определено е местоживеене на детето при майка му Г. П. и режим на лични отношения между бащата и детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 10,00 до 12,00 часа, по местоживеене на детето, в присъствие на майката или друго посочено от нея пълнолетно лице. Ответникът е осъден да заплаща на непълнолетното си дете Ф. месечна издръжка в размер на 140 лева. В решението е прието за установено, че страните са родители на малолетното дете Ф., родено на 09.07.2004 г.; че по време на съвместното им съжителство в [населено място], ответникът често е злоупотребявал с алкохол; ищцата многократно е ставала жертва на упражнен от него психически и физически тормоз; че малолетното тогава дете е ставало свидетел на актовете на насилие. През 2007 г. ищцата се е разделила с ответника и започнала да полага сама грижи за отглеждането и възпитанието на сина си, като продължавала да се страхува от възможно посегателство от страна на бащата. През 2010 г. се е установила да живее заедно с детето в [населено място], където си е намерила постоянна работа и със съдействие на свои приятели е закупила собствено жилище през 2014 г. След 2007 г. бащата не е предприемал опити за осъществяване на връзка с детето; не е проявявал интерес към живота му; не е изпращал средства за издръжката му, нито е подпомагал майката по какъвто и да е начин при отглеждането му. Единствен опит да се свърже с майката ответникът е осъществил след иницииране на настоящото производство. При така установените факти, в решението е прието, че искът за лишаване на бащата от родителски права е основателен, тъй като без основателна причина е игнорирал трайно родителските си задължения, не е проявил необходимата активност и напълно е отсъствал от живота на своя син. Прието е, че единствено майката е полагала грижи за развитието на детето и му е осигурявала издръжка, без да са установени обективни обстоятелства, свързани с бездействието на бащата; че исканата мярка съответства на висшия интерес на детето с оглед реализацията на редица негови права и задължения, в т.ч. снабдяване с документи за самоличност, пътуване в чужбина и други изяви, налагащи съгласие на двамата родители.
Касационната жалба против въззивното решение в частта му по иска за лишаване от родителски права е постъпила от И. Ф. А., чрез назначения особен представител адвокат С. С.. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): какви са предпоставките за лишаване от родителски права; длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на съдебното решение всички представени по делото доказателства; предпоставка ли е за уважаване на иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК родителят ищец, който се грижи за отглеждането на детето, първо да е претендирал заплащане на издръжка от другия родител. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК
Ответницата по касационната жалба Г. А. П. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пернишки окръжен окръжен съд.
Въпросът относно необходимите предпоставки за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал.1, т.2 СК е разрешен в съответствие с трайно установената практика (решение № 406 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 209 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 4468/2008 г. на ВКС, IV г. о.), съгласно която лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на детето, която се прилага само при доказана нужда от това – при кумулативното наличие на факти, сочещи за трайно неполагане на грижи без основателна причина и липса на всякакъв финансов принос в отглеждането му; прилага се когато родителските задължения са изцяло и безпричинно пренебрегнати; когато родителят без основателна причина не се възползва от правото на лични контакти; не проявява интерес към здравето и нуждите на детето; към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му. В съответствие с цитираната практика, при постановяването на решението си въззивният съд е отчел, че ответникът трайно се е дезинтересирал от потребностите на сина си, като без основателна причина го е лишил от морална и финансова подкрепа, поради което са налице предпоставките за лишаването му от родителски права.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и въпросът длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на съдебното решение всички представени по делото доказателства. Съгласно установената съдебна практика, в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други – за неосъществили се. Съобразявайки тази практика, въззивният съд е постановил решението си при съвкупна преценка на относимите към спорното право доказателства, включително изслушаните по делото свидетелски показания.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване по въпроса предпоставка ли е за уважаване на иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, родителят, който се грижи за отглеждането на детето да е претендирал заплащане на издръжка от другия родител. Поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 58 от 16.04.2019 г. по гр. д. № 2931/2018 г. на ВКС, IV г.о.), съгласно която е без значение дали издръжката е изрично поискана от отглеждащия детето родител, когато неплащането и от другия родител е трайно и при липса на друг финансов или материален принос; пълното дезинтересиране от грижите за собственото дете съставлява поведение, попадащо във фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК – съставлява цялостно неизпълнение на родителските задължения и налага предприемане на мерки за закрила на детето чрез лишаване от родителски права.
Неоснователни са доводите за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, постановен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
За осъщественото от адвокат С. В. С. от Пернишка адвокатска колегия процесуално представителство като особен представител на ответника И. Ф. А. в касационната инстанция, с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300 лева. Възнаграждението на особения представител на касационния жалбоподател следва да бъде изплатено от бюджета на съда, а представляваният И. Ф. А., с оглед резултата по делото, следва да бъде осъден да възстанови сумата в бюджета.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31 от 31.01.2019 г. по в. гр. д. № 673/2018 г. на Пернишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЯ адвокатско възнаграждение на адвокат С. В. С. от Пернишка адвокатска колегия, особен представител на И. Ф. А., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в размер на 300 лева за производството пред касационната инстанция, платимо от бюджета на Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА И. Ф. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати сумата 330 лв. по сметка на Върховен касационен съд, съставляваща разход за адвокатско възнаграждение на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и дължима държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: