О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 06.10.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 555/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „И” О. , гр. С. срещу разпореждане от 08.06.2009 г. по гр. д. 636/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената частна касационна жалба срещу определение № 452 от 13.04.2009 г., постановено по същото дело.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане. Поддържа становище, че дадените от въззивния съд указания за приподписване на частната касационна жалба от адвокат не са му били съобщени надлежно, както и че същите са в противоречие със закона.
Ответникът по частната жалба – „Б” О. , гр. Б. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да върне частната касационна жалба на „И” О. , решаващият състав е приел, че частният жалбоподател не е отстранил в срок нередовностите й, указани в разпореждането от 30.04.2009г. и по-конкретно – не е изпълнил указанието за приподписване на жалбата от адвокат или юрисконсулт и за представяне на пълномощно, респ. на доказателства за юридическа правоспособност на подписалото жалбата лице.
Обжалваното определение е правилно като краен правен извод, но не по изложените в него съображения.
Задължението на съда за администриране възниква само по отношение на частната касационна жалба, която е допустима – подадена в срок и срещу акт, подлежащ на обжалване. В случая това условие не е изпълнено.
Въззивното определение, с което съдът е потвърдил първоинстанционното определение за допускане обезпечение на бъдещ иск, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Благоевградски окръжен съд определение за допускане на обезпечение, като е потвърдил същото, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определението, постановено по искане за допускане на обезпечение, не отговоря на посоченото изискване. Целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, т. е. към предмета на делото.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за допускане или отказ да бъде допуснато обезпечение на иска или за отмяна или отказ да бъде отменено допуснато обезпечение, е подчертана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че определението по чл. 315 и чл. 321 ГПК /чиито аналог понастоящем са чл. 396 и чл. 402 ГПК/ подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т.е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска или отмяна на допуснато обезпечение. Предвид непроменения характер на определенията по допускане на обезпечение, следва да се приеме, че посочените задължителни указания на Върховен касационен съд са запазили значението си и при новата процесуална уредба, създадена с приемането на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.
С оглед изложеното, депозираната частна касационна жалба е недопустима. Поради това, съдът е следвало да я върне, а не да я администрира. Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, без да се преценява правилността на указанията, дадени във връзка с администрирането на жалбата.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08.06.2009 г. по гр. д. 636/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: