2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
С., 12.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 442/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 212 от 28.03.2011 г. по ч. т. д. № 86/2011 г. на Силистренски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 815 от 25.02.2011 г. по ч. гр. д. № 336/2011 г. на Силистренски районен съд, с което е отхвърлено подаденото от Банката – частен жалбоподател заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги, срещу С. Р. С. за сумите 18 957.34 лв. – непогасена главница по договор за кредит по програма за микрокредитиране № 097LD-M-000001 от 04.07.2008 г., 4 463.79 лв. – просрочена възнаградителна лихва за периода 04.06.2009 г. – 14.02.2011 г., 654.38 лв. – наказателна лихва за периода 05.06.2009 г. – 23.02.2011 г., законни лихви и разноски.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като се позовава на неговата неправилност поради нарушения на процесуалния закон – чл.417, т.2 във вр. с чл.418, ал.2 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд е обвързал основателността на заявлението с несъществуващи в закона изисквания към съдържанието на извлечението по чл.417, т.2 от ГПК, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразен и необоснован извод, че представеното със заявлението извлечение не удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения за отклонение на обжалваното определение от практиката на ВКС, обективирана в определение № 264/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на І т. о. и определение № 608/11.08.2010 г. по ч. т. д. № 617/2009 г. на ІІ т. о., при произнасяне по въпросите за необходимите реквизити и удостоверителната сила на извлечението от счетоводни книги на банка като документ по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК. Бланкетно се поддържат и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, без да се сочи противоречива съдебна практика и да се излагат аргументи за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди разпореждането на Силистренски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК срещу С. Р. С., решаващият състав на Силистренски окръжен съд е приел, че представеното от Банката – заявител извлечение от счетоводни книги за задълженията на ответницата по договор за кредит по програма за микрокредитиране № 097LD-M-000001 от 04.07.2008 г. не удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане към кредитополучателя за посочените в заявлението парични суми. Въззивният съд е достигнал до този извод, след като е констатирал, че извлечението не съдържа никакви данни за падежа на задълженията по кредита, за неплащане на дължими вноски и лихви и за настъпила вследствие на неплащането предсрочна изискуемост на кредитния дълг към определена дата.
Предвид решаващите мотиви на въззивния съд, поставените от частния жалбоподател въпроси за необходимите реквизити и удостоверителната сила на извлечението от счетоводни книги по чл.417, т.2 от ГПК са обуславящи за изхода на конкретното дело и отговарят на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касация. Независимо от това касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска поради недоказване на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и поддържана от жалбоподателя допълнителна предпоставка.
Неоснователни са доводите за отклонение на даденото от въззивната инстанция разрешение на обуславящите въпроси от задължителната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.417, т.2 във вр. с чл.418, ал.2 от ГПК. В представените с жалбата определения, а и в множество други определения на ВКС – определение № 426/16.07.2009 г. по ч. т. д. № 332/2009 г. на І т. о., определение № 637/02.09.2009 г. по ч. т. д. № 446/2009 г. на ІІ т. о., определение № 706/23.11.2009 г. по ч. т. д. № 525/2009 г. на І т. о., определение № 637/02.09.2010 г. по ч. т. д. № 746/2009 г. на ІІ т. о., определение № 764/03.11.2010 г. по ч. т. д. № 409/2010 г. на ІІ т. о. и др., е застъпено становище, че за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката – заявител срещу длъжника, извлечението по чл.417, т.2 от ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и размера на кредита, за непогасения размер на вземането – главница и лихви, и за момента на неговата изискуемост. Независимо от спецификите на разрешените казуси, в цитираните определения еднопосочно е изразено разбиране, че когато заявителят се позовава на предсрочна изискуемост на целия кредит или на част от него, фактът на предсрочната изискуемост също трябва да е удостоверен в извлечението с посочване на основанието и момента на настъпването й. В случай, че предсрочната изискуемост е поставена в зависимост от упражняване правомощието на банката – кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем, това обстоятелство следва да се удостовери от заявителя с документи по чл.418, ал.3 от ГПК, в какъвто смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК с характер на задължителна практика решения № 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е процедирал в съответствие с посочената практика като е потвърдил отказа на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК поради отсъствие на удостоверени в извлечението на заявителя данни за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, предоставен с договора от 04.07.2008 г. Непосочването в извлечението на конкретни обстоятелства, уговорени в договора като условие за настъпване на предсрочната изискуемост – неплащане на вноска/вноски за главница и/или лихва по кредита, и на момента, към който те са осъществени, лишава извлечението от удостоверителна сила по чл.418, ал.2 от ГПК и сочи на неоснователност на заявлението по чл.417 от ГПК. Съответствието на така възприетото разрешение с практиката на ВКС препятства допускането на определението до касационен контрол на визираното в чл.280, ал.1, т.1 от ГПК основание.
Основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК са заявени бланкетно и настоящата инстанция не дължи произнасяне по тях.
С оглед недопускането на касационно обжалване внесената държавна такса за разглеждане на частната касационна жалба в размер на разликата над сумата 15 лв. до сумата 240.76 лв. /225.76 лв./ се явява недължимо платена и следва да бъде върната на частния жалбоподател.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 212 от 28.03.2011 г., постановено по ч. т. д. № 86/2011 г. на Силистренски окръжен съд.
Да се върне на [фирма] – [населено място] сумата 225.76 лв. /двеста двадесет и пет лв. и седемдесет и шест ст./, внесена по сметка на Върховен касационен съд с преводни нареждания от 14.04.2011 г. /до размер на сумата 15 лв./ и от 12.05.2011 г. /за сумата 210.76 лв./ като държавна такса за разглеждане на частна касационна жалба срещу определение по ч. т. д. № 86/2011 г. на Силистренски окръжен съд, като същата се преведе по посочената в преводните нареждания сметка на [фирма] : IBAN : BG79FINV915010BGNFIBSS, B. : FINVBGSF.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :