О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
[населено място], 22.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2106 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 06.06.2016г. по т.д. № 2617/2014г. на САС, ТО, 3-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за предоставяне на безплатна адвокатска помощ за касационно обжалване на решение № 1416/01.07.2015г. по т.д. № 2617/2014г. на САС.
Частният жалбоподател излага оплакване за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, поради наличие на доказани основания за предоставяне на поисканата правна помощ. Моли за отмяна на атакуваното определение на САС и за постановяване на ново, с което бъде уважена молбата по чл.21,т.3 ЗПП.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Производството по т.д. № 2617/2014г. на САС, ТО, 3 с. по отношение на частния жалбоподател е приключило с решение № 1416/01.07.2015г. , с което след частична отмяна на решение № 401/26.02.2014г. по т.д. № 2650/2012г. на СГС, VI-5 с. е бил уважен искът по чл.422 ГПК срещу [фирма] за сумата от 36 000,33 лв. С молба от 30.05.2016г. частният жалбоподател е поискал предоставяне на адвокатска помощ, поради невъзможност да заплати допълнително средства за адвокатска защита като с молба от същата дата и е оттеглил даденото от него пълномощно на процесуалния представител адв. И.-А. Николов.
За да остави без уважение молбата по чл. 95 ГПК, Софийски апелативен съд е приел, че съгласно чл.5 от Закона за правната помощ, принципът за предоставяне на правна помощ е такава да бъде предоставяна на физически лица, които са в затруднено материално положение, установено по регламентирания в закона ред. Следователно молителят въобще е изключен от кръга на лицата, за които законът предвижда възможност за предоставяне на правна помощ.
ВКС намира, че обжалваното определение е правилно. Предоставянето на правна помощ се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ и други закони. Разпоредбата на чл. 5 ЗПрП регламентира предоставянето на правна помощ на физически лица. В случая предпоставките за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство на [фирма] липсват, тъй като страна в процеса е търговско дружество – юридическо лице.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.06.2016г. по т.д. № 2617/2014г. на САС, ТО, 3-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за предоставяне на безплатна адвокатска помощ за касационно обжалване на решение № 1416/01.07.2015г. по т.д. № 2617/2014г. на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: