О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
[населено място], 16.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1478 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №65 от 15.03.2017г. по в.т.д. №6/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №453 от 10.11.2016г. по т.д.№238/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е признато за установено, че [фирма], [населено място], не дължи на [фирма], [населено място], сумата 41 395,21 лева, начислена по партидата на ищеца с клиентски номер [ЕГН] по фактура №[ЕГН]/07.04.2016г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита за неправилни изводите на въззивния съд, че не са били налице условията за допълнително начисляване на електроенергия, тъй като в общите условия на дружеството доставчик липсва ред за уведомяване на клиента. Твърди, че въззивният съд не е изследвал пълно и всестранно фактическата обстановка по делото и оттам не е приложил правилно и действащото материално право. Прави оплакване, че съдът е тълкувал повърхностно общите условия на дружеството, в чл.28 и чл.42 от които е предвиден ред за уведомяване на клиентите за извършените корекции на сметки. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са обусловили правните му изводи: 1.Представлява ли чл.28 във връзка с чл.42 ал.2 от договора при публично известни общи условия, съществуващ между [фирма] и [фирма] изричен ред за уведомяване на клиента по смисъла на чл.98 ал.2 т.6 от ЗЕ за проверката и преизчисление на сметката му, извършено съгласно правилата, приети на основание чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ или в договора не е налице такъв ред? 2.Алтернативен е редът за уведомяване, уреден в ПИКЕЕ от 16.11.2013г. на редът за уведомяване в ОУ на Е.? 3. Следва ли крайният снабдител да приеме изричен ред за уведомяване на клиентите по смисъла на чл.98 ал.2 т.6 от ЗЕ, в случай, че в общите условия е уреден изричен ред, по който се връчват абсолютно всички документи, касаещи договорните правоотношения между страните относно доставката на електрическа енергия, в това число и за проверките, извършени по реда на правилата по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ? Поддържа, че първият въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика, обективирана в решение №203 от 15.01.2016 г. по т. д. №2605/2014г. на ВКС, I т. о., а вторият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №874 от 15.06.2016г. по в.гр.д.№852/2016г. на Пловдивски окръжен съд, решение №1226 от 14.12.2016г. по в.гр.д.№1812/2016г. на Бургаски окръжен съд, решение от 21.06.2016г. по в.т.д.№1096/2016г. на Старозагорски окръжен съд. За третия въпрос поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Също така изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил решението на Пловдивски окръжен съд, въззивният съд е приел, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.98а ал.2 т.6 и по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ да предвиди в общите си условия ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила в ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неточно или неправилно измерена енергия и за извършване корекции на сметките за предоставената енергия. Изложил е мотиви, че липсата на актуализирани общи условия, съобразени с изискванията на ЗЕ, води до незавършен фактически състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметките при доказано неточно отчитане, доколкото в съществуващите общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Поставените от касатора въпроси са свързани с предмета на делото, но по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Отговорите на първите два поставени от касатора въпроса са изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело, по – конкретно от анализа на съдържанието на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.. Поради това те нямат характер на въпроси по прилагането на материалния или процесуалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на които би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Интерпретацията на събраните по делото доказателства не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, би довела до необоснованост на въззивния акт, но тя подлежи на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК едва след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Доколко изводите на въззивния съд относно съдържанието на общите условия и по – специално за липсата на ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция се подкрепят от събраните по делото доказателства, е въпрос на обоснованост на постановеното решение, която не подлежи на проверка в стадия на селекция на касационните жалби.
Третият въпрос е обуславящ за изхода на спора, но на същия не може да бъде даден общовалиден отговор за всички общи условия на крайните снабдители с ел. енергия, приети преди изменението на Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. Доколко предвиденият в различните общи условия ред за връчване на документи съответства на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и по – специално дали е предвиден ред за уведомяване на клиентите за извършените корекции и тяхното основание, е въпрос на преценка във всеки отделен случай.
При липса на общата предпоставка за достъп до касация по трите поставени въпроса, не следва да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 до т.3 от ГПК.
По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №65 от 15.03.2017г. по в.т.д. №6/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на [фирма], с адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 от ГПК адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2000 лева /две хиляди лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.