О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 10.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2939/2018 година.
Производството е по чл.230, във връзка с чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№63175/08.5.2018 г., подадена от адв. Д.С. – процесуален представител на ищеца М. Д. Д. против въззивно определение №8728/18.4.2018 г. по ч.гр.д.№195/2018 г. по описа Софийския градски съд, I ГО, с което е оставена без уважение частна въззивна жалба подадена от М. Д. Д. срещу определение №89395/10.4.2017 г. по гр.д.№2515/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 46 състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Административен съд – София-град.
С определение №360/23.10.2018 г. производството по делото е спряно до произнасяне на Конституционния съд на Република България по к.д.№10/2018 г. и постановяване на решение по него.
По посоченото конституционно дело е налице произнасяне на Конституционния съд с решение №15/06.11.2018 г., обнародвано н ДВ, бр.95/16.11.2018 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Прието е също така, че с исковата молба ищецът е въвел твърдения, че служители на Министерство на вътрешните работи са подали невярна информация към публичните съдебни изпълнители за събиране на сума, дължима по издаден фиш, поради което твърдението е, че на ищеца са причинени вреди от незаконни действия на административен орган.
По-нататък в мотивите си СГС приема, че съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, т.5 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като по реда на глава XI от АПК се разглеждан и исковете за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица(чл.203, ал.1 АПК), поради което искът е подсъден на административен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, частният касационен жалбоподател се основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и твърди, че е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Моли се за отмяна на обжалваното определение и това на първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и инкорпорираното в нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. Въззивното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Инкорпорираното в жалбата изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението не представлява дори опит за поставяне на въпроси по смисъла на ч.280, ал.1 ГПК, а навеждане на касационни оплаквания. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, предложение последно ГПК – очевидна неправилност. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му, тъй като свързва същото основание с твърдения за необоснованост на изводите на въззивния съд, неизлагане на собствени фактически и правни изводи, нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Затова следва да се приеме, че и с тази част от изложението не са аргументирани основания за допускане на касационен контрол. В конкретния случай жалбоподателят се е задоволил само да посочи правната норма на чл.280, ал.2 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№2939/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №8728/18.4.2018 г. по ч.гр.д.№195/2018 г. по описа Софийския градски съд, I ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: