О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София,17.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 3689/ 2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от М. Г. К., чрез пълномощника й адв.М. К. срещу определение № 337/09.05.2014 г. по ч.гр.д.№1696/2014 г. на ВКС, ІV г.о.
Жалбоподателката твърди,че никой не се е произнесъл по искането й ,направено в законовия срок с подадената от нея касационна жалба вх.№353/14.02.2013 г. срещу въззивното решение относно разноските, присъдени с него.Въпреки че настоящото производство е въззивно, поставя въпроса с кой акт касационната инстанция следва да се произнесе относно присъдените с въззивното решение разноски, когато не се допуска касационното му обжалване. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а така също да бъде отменено определение № 747/19.12.2013 г. по гр.д.№533/2012 г. на Софийски окръжен съд / вероятно от жалбоподателката е допуснала техническа грешка, тъй като определението е с № 474/ в частта, с която са присъдени разноски пред първата инстанция и да бъде изменено решение № 04/02.01.2013 г. по същото дело, като се намалят разноските за адвокатски хонорар.
Ответникът по частната жалба „Г.”-АД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.М. П. я оспорва. Претендира разноски.
Настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена в законовия срок,срещу преграждащо развитието на делото определеншие, поради което е допустима. Разгледана по същество ,тя е неоснователна.
С решение № 37/27.02.2012 г. по гр.д.№1422/2011 г. на Ботевградския районен съд предявените от жалбоподателката искове по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и по чл.74 ал.4 вр.чл. 71 ал.1 КТ са уважени, а искът с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.чл. 225 ал.1 КТ е отхвърлен. Не са присъдени разноски. С решение № 04/02.01.2013 г. по гр.д.№533/2012 г. на Софийски окръжен съд първоинстанционното решение е отменено в частите ,с които исковете са уважени, като вместо това е постановено отхвърлянето им, потвърдено е в отхвърлителната част и жалбоподателката е осъдена да заплати сумата 1091,24 лв. разноски. С определение № 474/19.12.2013 г. по същото дело е оставена без разглеждане молбата й по чл. 248 ГПК за изменението му в частта относно разноските като просрочена. С определение № 230/24.03.2014 г. по ч.гр.д.№1696/2014 г. на ВКС, ІV г.о. същото е оставено в сила.С обжалваното определение е върната частна жалба вх.№3988/24.04.2014 г. срещу последното определение , тъй като същото не подлежи на инстанционен контрол.
Така постановеното определение е правилно. Определение № 230/24.03.2014 г. по ч.гр.д.№1696/2014 г. на ВКС, ІV г.о. е постановено по реда на чл. 274 ал.2 т.1 ГПК. С този акт на ВКС производството по спора приключва. Същият не подлежи на последващ инстанционен контрол.Поради това правилно частната жалба подадена срещу него е върната.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че със сега действащия ГПК не е предвидено обжалване на съдебните решения само относно разноските.Контролът се осъществява по реда на чл. 248 ГПК, както е постъпила жалбоподателката, но молбата й е оставена без разглеждане, тъй като е била просрочена.Искането за допълване или изменение на решението в частта за разноските може да се направи във всяка инстанция за направените в производството пред нея разноски. Решението в частта относно разноските може да бъде отменено или изменено от горна инстанция само ако е последица от отмяната или изменението му в другите му части. Недопустимо е разглеждането на искане за разноски и по реда на чл. 248 ГПК и по реда на касационното обжалване, както претендира жалбоподателката. В случая процесуалните възможности за разглеждане на спора относно разноските са изчерпани с постановяването на определение № 230/24.03.2014 г. по ч.гр.д.№1696/2014 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по частната жалба е поискал присъждане на разноски в това производство, което с оглед изхода на делото и представения договор за правна защита и съдействие с отразено плащане в брой на 150 лв. за адвокатско възнаграждение, следва да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 337/09.05.2014 г. по ч.гр.д.№1696/2014 г. на ВКС, ІV г.о .
ОСЪЖДА М. Г. К. да заплати на „Г.”-АД сумата 150 /сто и петдесет/лв. направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: