О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 27.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1617/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. К. П., както и по касационна жалба на С. Д. С. срещу решение 350 от 10.11.2015г по в. гр.дело № 596/2015 на Окръжен съд – Добрич , уважил по отношение на С. Д. С. иск на основание чл. 40 ЗЗД и иск по чл. 108 ЗС до размера на 1 / 2 ид част от имотите , разпоредени с договор за покупко- продажба чрез С. К. П. като пълномощник на ищцата , в полза на С. Д. С. . По отношение на пълномощника С. К. П. първоинстанционното решение е обезсилено и производството прекратено по всички заведени срещу него искове .
Касационна жалба при условията на 287 ал.2 ГПК е постъпила и от Р. Д. П. в частта , с която е бил отхвърлен нейния иск за нищожност на сделката,като сключена от пълномощника без представителна власт .
В приложеното към жалбата изложение от касатора С. К. П. се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите допустим ли е иск по чл. 24 СК ,предявен след изтичане на преклузивния срок и налице ли е накърняване на добрите нрави при сделка между близки роднини ,каквито са той и купувача .Противоречието е с решение № 74/2015г по гр.д №5172/2014 ІV г.о на ВКС по първия въпрос и с определение № 708/2011г по гр.д №1804/2010г ІІІ г.о по втория въпрос
В изложението към жалбата на С. Д. С. се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
1. Има ли значение поведението на упълномощеното лице ,което с даденото от него пълномощно е предоставило е предоставило пълна представителна власт на пълномощника си ,вкл. право да управлява имуществото й, да получава плащания , да се разпорежда с имотите й ,като договаря с други лица и при условия каквито намери за добре ,т.е дадена е пълна власт , гласувано е пълно доверие на пълномощника .Изтъква се противоречие с решение по в. гр.д № 869/2011г на ДОС,влязло в сила ,както и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
2. Всяко поведение , при което е налице разминаване в договорната и реалната стойност на имота, е ли предпоставка да се приеме ,че е налице сговаряне , или то е обективен елемент , който независимо от близките отношения подлежи на доказване. По прилагането на чл. 40 ЗЗД се изтъква противоречие с реш. № 21/2015г по гр.д № 3529/2014г ІV г.о и реш. №859/2009г ІV г.о на ВКС , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
3. Предполага ли се недобросъвестност на третото лице – купувач от факта ,че страните са в роднинска връзка Сочи се чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като няма практика
4. Следва ли ответникът ,собственик на другата 1 /2 идеална част от имотите , да предаде на ищцата владението върху 1/2 ид.част. Въпросът за провеждане на иск по чл. 108 ЗС срещу съсобственик се решава противоречиво .Изтъква се решение № 586 от 2001г по гр.д № 1158/2001г, основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Отговор по двете жалби е постъпил от Р. Д. П. .Изтъква се недопустимостта на първата жалба се неоснователността на съображенията , с които по жалбата на купувача се иска допускане до касационно обжалване. Има както нееквивалентност , така и други обстоятелства, преценени от съда съгласно установената практика Те са достатъчно красноречиви. Излагат се и съображения по съществото на спора , претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на С. К. П. . Предпоставките за това са касаторът да обоснове наличието на общо и допълнително основание съгласно чл. 280 ал.1 ГПК .Общо основание за допускане на касационно обжалване е формулирането на правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил изхода на спора. По отношение на касатора първоинстнационното решение е обезсилено и производството е прекратено от въззивмния съд с решаващ мотив ,че действалият като пълномощник на ищцата С. П. не е пасивно легитимиран по исковете – за установяване на недействителност на сключената чрез него сделка съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД , по евентуално съединеният иск на основание чл. 40 ЗЗД , че договорът не произвежда действие за представляваната, а също и по обусловения иск на основание чл. 108 ЗС за предаване на владението.
Ответник , по отношение на който въззивният съд е обезсилил постановено решение, може да обжалва същото, но не и в частта, която не засяга положението му и не като заявява оплаквания от името на други страни. При касационното обжалване е необходимо да формулира въпроси,свързани с решаващите съображения на съда , а те са по допустимостта на иска срещу него и процесуалната му легитимация като ответник
В изложението на касатора обаче е поставен материалноправен въпрос , които съдът е разрешил в отношенията между ищцата и купувача , като надлежен ответник по иска . Поставен е и процесуалноправен въпрос за допустимостта на иск по 24 СК предявен след изтичане на преклузивния срок , който въпрос няма отношение към решаващите съображения на съда да обезсили решението , а и отговорът му няма да обуслови друго решение в обезсилената част.След като въпросите нямат връзка с решаващите съображения на съда относно положението на ответника, подал касационната жалба срещу обезсилено по отношение на него решение , не е отговорено на общото условие на чл. 280 ал.1 ГПК за формулиране на конкретен правен въпрос и касационно обжалване не следва да се допуска по тази жалба.
По жалбата на касатора С. Д. С. също не следва да се допуска касационно обжалване.Няма противоречива практика по въпроса има ли значение поведението на упълномощеното лице за обстоятелсвата по чл.40 ЗЗД , при предявен на това основание иск , тъй като от закона ясно следва положителният отговор и не се изтъква съдебно решение, в което да е прието обратното . Уточненията във въпроса сочат , че касаторът по- скоро има предвид поведението на упълномощителката , а не на упълномощения : тя е дала пълна представителна власт за разпореждане с имотите й , пълно доверие на пълномощника да договаря с лица и при условия каквито намери за добре .
В тази връзка следва да се изтъкне ,че обемът и пределите на представителната власт при упълномощаването съгласно чл. 39 ал.1 ЗЗД нямат пряко отношение към обстоятелствата по чл.40 ЗЗД. Формулираният въпрос е неясен в обосновката на това , какво значение се отдава на пределите на представителната власт при изследване на въпроса за злоупотребата с нея, чрез договаряне във вреда на представлявания. Не е ясно и къде е противоречието на обжалваното решение с решение от 07.06.2012г по в. гр.д № 869/2011г на ДОС, в което също е изтъкнато установеното в практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК разбиране , че представляваният винаги трябва да действа в интерес на представлявания (реш. №841/2010г по гр.д №3530/2008 ІV г.о, реш. №21/2015г по гр.д №3529/2014г І. г.о )и с грижа на добър стопанин при договоране на цената (реш.№439/2012г по гр.д № 23/20911г І г.о ). Представя се влязло в сила решение , с което искът по чл. 40 ЗЗД е приет за неоснователен при обстоятелства , различни от установените и изтъкнати по настоящето дело. При обстоятелствата , на които искът се е основавал в конкретния случай – сделка за покупко-продажба на имоти , сключена от пълномощника с негов родственик, въззивният съд е съобразил закупуването на имотите на трикратно занижена спрямо пазарната им стойност цена, но при установеното в практиката на ВКС указание,че размерът на цената не е единственото обстоятелство ,което следва да вземе предвид (реш.№361/2011г по гр.д №1077/2010 І.г.о , реш. №586/2010г гр.д №853/2009 ІV г.о , № реш. №21/2015г по гр.д №3529/2014г І. г.о) .Въззивният съд не е дал основание на защитата да твърди противоречие с установената практика на ВКС , дадена като отговор на въпроса дали всяко разминаване в договорената и реалната стойност на имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда на представлявания и дали родствената връзка между пълномощника и купувача предполага недобросъвестността на последния.Добрички окръжен съд е съобразил именно установената практика като е отдал особено значение на обстоятелството , че при прехвърлянето на голата собственост представляващият е договорил с купувача вещно право на ползване върху имотите само за себе си . Занижената цена , ведно с така уговореното право на пожизнено ползване сочи , че като продавач на своята част П. обективно е договорил по-добри условия от тези, които е договорил като пълномощник на ищцата , за нейната част, изцяло в свой интерес и при злепоставяне интереса на упълномощителката. Имотите са били придобити по време на брака между пълномощника и ищцата , тогава все още негова съпруга , на името на двамата.Сделката е сключена с оглед предстоящия развод между тях и резултатът от нея свидетелства за намерението на пълномощника , в което намерение купувачът С., негов родственик , го е подпомогнал , а то е като използва пълномощното да лиши съпругата си от имотите , като ги запази за себе си. Подвеждането на горното поведение под състава на чл. 40 ЗЗД е разрешение ,съобразено с установената практика на ВКС по поставените въпроси , поради което не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
По въпроса следва ли ответникът , собственик на другата 1 /2 идеална част от имотите , да предаде на ищцата владението върху 1/ 2 ид. част,се оспорва произнасянето на съда по обусловения иск за предаване на владението. Предвид обявената недействителност в резултат на успешното провеждане на иска по чл. 40 ЗЗД от ищцата , уважаването на иска за ревандикация до размера на 1 / 2 ид част решението на съда е в съответствие с установената практика на ВКС , че този иск може да се проведе успешно от съсобственик срещу съсобственик , за съответните идеални части . Застъпваното в решение № 586 от 2001г по гр.д № 1158/2001г обратно разбиране е преодоляно в установената практика,предвид решение №216/2011г по гр.д №452/2010 І г.о, реш. №294/2014г по гр.д №4050/2014 І г.о , реш.№19/2012г по гр.д №964/2011г І г.о , реш.№239/2011г по гр.д №411/2011г ІІ г.о , реш. № 503 /2010г по гр.д №237/2010г ІІ г.о на ВКС , постановени по реда на чл. 290 ГПК , а също и предвид указанията в ТР №1/06.08.2012г по т.д №1/2012 г ОСГК за владенито при съсобственост, което е от значение за защитата срещу това владение . Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по този въпрос .
Касационната жалба на ищцата Р. Д. К. е насрещна . Обжалвано е решението в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска за недействителност на сделката като сключена от пълномощник без представителна власт. Тъй като касационните жалби на С. Д. С. и С. К. П. не обосновават допускане на решението до касационно обжалване , тази жалба не подлежи на разглеждане .
Следва да се заплатят разноски на Р. Д. К. за настоящата инстанция ,в размер на 840 лева
Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение решение 350 от 10.11.2015г по в. гр.дело № 596/2015 на Окръжен съд – Добрич
Осъжда С. К. П. и С. Д. С. да заплатят на на Р. Д. К. 840 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .