3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София,13.04.2011г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1743 / 2010г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената от Й. Р. Г. и Д. С. Г. касационна жалба срещу решение от 16.03.2010г. по гр.д.№ 1308/2008г. на ГС София, с което е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор. Жалбоподателите поддържат, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2-3 ГПК.
Ответницата Й. Х. Т. в писмено поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 22.01.2008г. по гр.д.№762/2007г. на РС София, е развалил договор от 02.07.2003г., сключен с нот.акт №68/2003г. на нотариус при Софийски РС, с който Й. Х. прехвърля на Й. и Д. Г. апартамент в[населено място] срещу задължение на последните да я гледат и издържат, като прехвърлителката си е запазила правото на ползуване. Установено е било, че от лятото на 2006г. отношенията между страните са влошени, приобретателите са престанали да предоставят грижи и издръжка, а прехвърлителката и шмоло нужда от такива, тъй като е възрастна жена с намлена работоспособност-84%. Съдът е приел, че изпратения еднократно запис от ноември 2006г. за сума от 60 лева законосъобразно не е приет от прехвърлителката, на която като кредитор се дължи точно и пълно изпълнение.
За да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателите са изложили съображения, за това че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос за предпоставките, при наличие на които кредиторът може да развали един алеаторен договор, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение от 20.02.2009г. по гр.д.№6541/2007г. на ВКС, в което е прието, че длъжникът следва да докаже че е полагал грижите, решение от 20.12.1999г. по гр.д.№550/1999г. на ВКС, в което е прието, че задължението трябва да се изпълнява точно по вид, обем и качество, решение от 28.09.2001г. по гр.д.№130/2001г.ВКС, в което е прието, че кредиторът изпада в забава само при неоправдано неприемане на направеното от длъжника предложение за изпълнение, решение от 01.08.1988г. по гр.д.№357/1988г. ВКС, в което е прието, че може да се трансформира натуралното задължение за издръжка в парично и решение от 23.09.1996г. по гр.д.№67/1996г. на ВС в същия смисъл.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.2-3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона и в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в ТР№30/81г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че при разваляне на договора следва да се преценява интереса на кредитора от развалянето и също така в задължителната практика на ВКС в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 2212.2010г. по гр.д.№1534/2009г. на ІV г.о на ВКС и решение от 26.05.2010г. по гр.д.№756/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС. В практиката си Върховният касационен съд е дал разрешение, че ако кредиторът по един алеаторен договор правомерно отказва приемане или съдействие, той не изпада в забава. За да бъде изправен длъжникът, трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други: и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справя и сам). Кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер, издръжка и грижи). Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжникът от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване, не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация за задължението за издръжка.
В случая по въпросът за интереса на кредитора от разваляне на договора при неизпълнение на задължението на длъжника по алеторния договор не е налице и противоречива практика, която да обуславя допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, при наличие на трайна и задължителна такава. Съдът е съобразил същата, приемайки, че неизпълнението на договора след неговото сключване, когато то е съществено, дори и да има полагани частични грижи, обуславя извода за неизправност на длъжника и за уважаване на иска за разваляне на същия. Не е налице и релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона. В случая не е налице неправилна практика по приложение на закона, която да се налага да бъде променена в резултата на промяна в правната система и правните възгледи, за да се утвърди нова практика.
Предвид изложените съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 16.03.2010г. по гр.д.№ 1308/2008г. на ГС София на основание чл.280, ал.1, т.2-3 ГПК, по жалба на Й. Р. Г. и Д. С. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: