3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
С. 25.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 327/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОУ „И. В.” [населено място], [община], подадена от пълномощника адв. З. В. Д., срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, № 205 от 01.11.2013г. по в.гр.д. № 299/2013г., с което е отменено решението на Кърджалийския районен съд, № 69 от 02.07.2013г. по гр.д. № 554/2013г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Ф. А. иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата над 1436,01 лв. до 2937,30 лв. и с въззивното решение искът е уважен в тази част. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата част, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Ответницата по касация С. Ф. А. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника й адв. Мария Ч. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от С. Ф. А. против ОУ „И. В.” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ по отношение на второто описано в заповедта нарушение, и след изтичане на срока по чл. 194, ал. 1 КТ по отношение на първото нарушение. Приел е, че откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. В случая най-късната възможна дата на откриване на нарушението е 17.01.2013г., когато са поискани обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ от ищцата. Заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на ищцата на 21.03.2013г. – след двумесечния срок. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ се преклудира субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание. По тези съображения съдът е уважил исковете без да разглежда спора по същество.
К. ОУ „И. В.” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по материалноправния въпрос „от кой момент започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание” и по процесуалноправен въпрос поради „допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане на направени доводи и доказателства по делото”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че материалноправният въпрос по прилагането на чл. 194, ал. 1 КТ е от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие. Представените решения на ВКС по прилагането на чл. 194, ал. 1 КТ са съобразени и цитирани в решението на въззивния съд – решение № 231/2011г. ІV г.о. и решение № 256/12г. ІV г.о. ВКС. В съответствие с посочената съдебна практика съдът е приел, че най-късният възможен момент на узнаване на нарушението от страна на работодателя е моментът, в който същият писмено е поискал обяснения от уволнената учителка. В този момент на работодателя е бил известен субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение.
П. въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е поставен. Оплакването на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с обсъждане на доказателствата по делото, съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, № 205 от 01.11.2013г. по в.гр.д. № 299/2013г.
ОСЪЖДА Основно училище „И. В.” [населено място], [община], да заплати на С. Ф. А. от [населено място] сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: