5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 573
гр. София, 15.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 516 по описа за 2019 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на „17Н“ ЕООД, гр. Пловдив, подадена чрез адвокат Н. В. П. против решение № 1240 от 17.10.2018 г. по гр. дело № 1829/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, Х граждански състав.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация – В. А. Кърнъков не е подал отговор.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което настоящата инстанция намира, че е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение след обсъждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради следните съображения:
С въззивното решение е потвърдено решение № 2751 от 11.07.2018 г. по гр. дело № 20095/2017 г. на Пловдивски районен съд, ХV граждански състав, с което първоинстанционният съд е уважил иск, предявен от В. А. К. против „17Н“ ЕООД, [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение по чл. 188, т. 3 КТ, предмет на заповед № 65/05.10.2017 г. на управителя на дружеството, присъдил е разноски – 350 лв. в полза на ищеца и е осъдил ответника да заплати 80 лв. държавна такса. Въззивният съд е присъдил сумата 300 лв. разноски в полза на въззиваемия, с оглед изхода на делото. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че трудовото правоотношение за заеманата от ищеца длъжност „Заварчик“ е прекратено незаконосъобразно, тъй като заповедта по чл. 188, т. 3 КТ не съдържа данни за датите на дисциплинарните нарушения. По – конкретно решаващият състав е приел, че работодателят описва най – общо нарушението – неявяване на работа, без да посочва конкретните дати на неявяване на работа на ищеца в рамките на месец август 2017 г. Съдът е приел още, че при липса на яснота, кога работодателят счита, че е извършено дисциплинарното нарушение, работникът или служителят не би могъл да даде годни обяснения относно нарушението. В мотивите на решението е обсъдено представеното от ответника по иска писмо, приложено на л. 24 от първоинстанционното гр. дело № 20095/2017 г., като е констатирано, че няма данни да е връчено на ищеца и че има съдържание /съдържанието се свежда до настояване Кърнъков да се яви на работа и да даде обяснения за продължаващото си неявяване на работа/, което не дава основание за извод относно изпълнение на чл. 193 КТ. Горните нарушения при провеждане на уволнението от работодателя са констатирани от съда във връзка с твърденията на ищеца за неспазване разпоредбите на чл. 195, ал. 1 КТ и чл. 193 , ал. 1 КТ, изложени в исковата молба.
Касаторът поддържа искане за допускане касационно обжалване на въззивното решение въз основа на четири въпроса. Първият от тях е със следното съдържание: „Следва ли работодателят да посочва и изброява всички дати на неявяване на работа от страна на работника или служителя ?“. Окръжният съд е приел, че в заповед № 65/05.10.2017 г. работодателят описва най – общо нарушението – неявяване на работа, без да посочва конкретните дати на неявяване на работа на ищеца в рамките на месец август 2017 г. Правното разрешение на съда е, че така изготвените мотиви на акта по чл. 188, т. 3 КТ не удовлетворяват изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не е ясно кога самият работодател счита, че е извършено дисциплинарното нарушение. При тези обстоятелства се налага извод за съответствие на приетото от въззивния съд разрешение с тълкувателните изводи на ВКС и в двете решения, на които се позовава касатора /решение по гр. дело № 5464/2016 г. на състав на ІV г.о., решение по гр. дело 4792/2015 г. на състав на ІІІ г.о./. Изводът произтича от следните съображения. Не може да се приеме, че нарушението на трудовата дисциплина е описано в цитираната заповед по разбираем начин, включително и за работника при положение, че в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ е посочен само месеца, а нарушението е описано като неоформяне на отсъствията за 12 работни дни. Отсъствието от работа може да се прояви в различни форми – закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа, неуплътняване на работното време. Работодателят не е задължен да квалифицира нарушението, но е задължен да отрази конкретното нарушение чрез излагане на обстоятелствата, които го индивидуализират. В хипотезата на чл. 187, т. 1 КТ формите на неизпълнение на основното задължение на работника или служителя да се поставя на разположение на работодателя през определеното работно време за изпълнение на съответната работа могат да бъдат закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа, неуплътняване на работното време. Всяко от изброените нарушения съставлява самостоятелен фактически състав, който в хипотезите на чл. 190, ал. 1 КТ е очертан с допълнителни признаци, квалифициращи нарушенията на трудовата дисциплина като тежки и поради това водещи до дисциплинарно уволнение при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Неизпълнението на посоченото основно задължение може да се прояви като пълно неизпълнение или като частично неизпълнение, което е свързано с квалификацията на нарушението, определяна от съда, респективно засяга и въпроса за приложението на чл. 189, ал. 1 КТ. За да бъде мотивирана заповедта по чл. 188, т. 3 КТ по разбираем за работника начин е необходимо работодателят да отрази конкретното нарушение чрез излагане на обстоятелствата, които го индивидуализират, като отрази фактите, очертаващи формите на неизпълнение на посоченото основно задължение на работника или служителя – закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа, неуплътняване на работното време, а в хипотезата на тежко нарушение на трудовата дисциплина и обстоятелствата, относими към допълнителните признаци, напр. при неявяване на работа двата последователни работни дни, в които работникът или служителят не се е явил на работа. Горните разрешения, приети в практиката на ВКС са съобразени от окръжния съд. Затова настоящият състав на ВКС намира, че с правните разрешения, приети в решението, Пловдивския окръжен съд не се е отклонил от практиката на ВКС, на която се позовава касатора, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Вторият въпрос е формулиран, както следва: „Когато неявяването на работа е продължителен период, достатъчно ли е да се запише – „продължително време, повече от 12 дни през август 2017 г.“ ?“. Въпросът е фактически, а фактическият въпрос не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Разрешаването му е свързано с начин за редактиране на заповедта, за да се приеме за достатъчна конкретизацията на процесното нарушение. Дори и като фактически по естеството си въпросът не произтича от извод на въззивния съд. При тези обстоятелства и предвид разрешенията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС следва да се приеме, че с цитираният текст касаторът не е формирал общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а липсата му има за правна последица недопускането на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания.
По третия въпрос – „Следва ли да се счита, че горното описание е направено по достатъчно разбираем за работника начин ?“, трябва да се има предвид изложеното по първия въпрос, както и следното. По естеството си този въпрос се свежда до установяване на факти, а именно до узнаване от страна на ищеца, какви нарушения и кога работодателят счита, че той е извършил в конкретния случай. Както се посочи и по – горе фактическите въпроси нямат правно значение за селектиране на касационната жалба. Затова следва да се приеме, че с тази част от изложението не са обосновани предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Последният въпрос има следното съдържание: „Счита ли се, че работодателят е изпълнил предвидените процесуални предпоставки, ако се отговори положително на горните три въпроса ?“. Този въпрос е по съществото на спора. Разрешаването му е свързано с преценка на обстоятелствата, засягащи спазването на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, респективно решаването на спора за законосъобразно упражняване на правото по чл. 192 КТ. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС въпросите за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства не формират общи основания, т.е. не съставляват правни въпроси. Затова тяхното въвеждане в изложението има за правна последица недопускане на касационен контрол. С оглед на горните мотиви и по този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване. Като допълнителни аргументи настоящата инстанция приема и следните съображения. Касаторът не е обосновал в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допълнителни основания чрез съпоставяне на разрешенията във въззивното решение с приетите разрешения в цитираната практика, за да аргументира твърдението си за противоречивото им разрешаване. Не са поставени въпроси и мотивирани доводи за приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, въпреки че въззивният съд е обосновал изводи по тълкуване на разпоредбата, които самостоятелно обуславят уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Доводите в жалбата относно същата норма са по чл. 281, т. 3 ГПК, т. е. не релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е мотивирано чрез позоваване на практика, която е формирана при неточно приложение на закона или която се нуждае от промяна, вследствие на изменение на законодателството или обществените условия, а и по хипотезата – развитие на правото не са аргументирани основания за допускане на касационен контрол. По чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не са изложени никакви доводи за произнасяне на въззивния съд в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или Съда на Европейския съюз. Възпроизвеждането на нормата не съставлява мотивиране на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1240 от 17.10.2018 г. по гр. дело № 1829/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, Х граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: