О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
С. 20.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1712 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Г. Т. със съдебен адрес [населено място],чрез процесуалния предс-тавител адвокат Щ. въззивно решение № І-75 от 5.07.2011г. по в.гр.д.№ 714 по описа за 2011г. Бургаски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 9 от 8.02.11г.по гр.д.№ 190/08г.на Районен съд Карнобат като е отхвърлен предявения иск против Д. И. К. с правно основание чл.42 б.”б”от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание,съставено от Ж. Г. Д. и евентуално предявени-те искове с правно основание чл.43 б.”б” от ЗН за унищожаване поради насилие или измама.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.В изложението е посочено,че въпросът,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е за „неразбираемо изписан текст,смисъл ,предмет и съдържа-ние на процесното завещание,липсата на подпис на същото, упражнен двоен стандарт при анализ на едни и същи изписани думи”и са изложени доводи за неправилност на постановения въззивен акт.Отделно се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по въпрос за „незаконосъобрзно присъждане на разноски”,като твърдението за противоречивото му разрешаване се обосновава с приложено определение № 82 от 18.04.2003г. по гр.д.№ 518/01г.на А.,което не съдържа отбелязване,че е влязло в сила.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови акта си въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелствата,че завещателното разпореждане е изцяло написано ръкописно от завещателката Ж. Д. и е и е подписано от нея.Относно авторството е развил доводи,че е ирелвантно обстоятелството дали едно лице се подписва по различни начини,при положение,че е установено по надлежния ред/с почеркова експертиза/,че подписът под завещанието е положен лично.Като неоснователен е възприет довода,че с изписването на цялото си име завещателката е целяла неподписване му и заблуда за ответницата. Тезата, че завещанието е направено поради насилие или измама – съдът е счел за недоказана.
Съгласно приетото в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС – касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и той определя рамките,в които ВКС селектира подадената касационна жалба.Въпросът следва да е формулиран ясно и точно,защото касационният съд не е длъжен и не може да го извежда от твърденията на касатора,както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната му жалба.В случая не е налице поставен конкретен въпрос,във връзка с които да е възможно да се извърши преценка дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.При липса на посочено от касатора общо основание –не е възможно да се допусне касационно обжалване.Изложените доводи за неправилност на постановения въззивен акт,свързани с твърдения за незаконосъобразност на изложените от съда изводи,касаещи начина на изписване на текста в завещанието,неговия смисъл предмет и съдържание,начина на подписването му – не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза. За да е годно общо основание – поставеният въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Освен това- въпросите свързани със съдържането на завещателното разпореждане не са спорни и по тях промяна не се налага. В практиката единно и непротиворечиво,че приема,че завещанието е личен, формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост от ясно изразената и облечена в предвидена по закон форма воля на завещателя. Когато е установено,че то отговаря по форма на изискванията на чл.25 ал.1 от ЗН /написано е изцяло на ръка от завещателя, съдържа означение на датата, на която е съставено и е подписано от завещателя/-то е действително.
По другия поставен от касатора въпрос –за начина на присъждане на разноските,също не следва да се допуска касационно обжалване, защото касаторът не е установил той да се разрешава противоречиво от съдилищата. Съгласно приетото в т.3 от цитираното ТР № 1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС- практиката на съдилищата се формира от постановени съдебни актове,които са влезли в сила,а представения от касатора акт по гр.д.№ 518/01г.на А. не съдържа подобно отбелязване.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-75 от 5.07.2011г. по в.гр.д.№ 714 по описа за 2011г. Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.