6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 31.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.04.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 682/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], , [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 149 от 24.03.2011 год., по гр.д.№ 48/2011 год., с което при условията на чл.271, ал.1 и сл. ГПК са отхвърлени, като неоснователни, предявените от касатора, в качеството му на ищец срещу ТД [фирма], [населено място] обективно съединени искове: по чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД – за заплащане остатъка от неплатената цена на доставена стока /охладено пиле/, възлизаща общо на 202 892.95 лв. с ДДС, по 8 бр. конкретизирани в диспозитива на обжалваното решение фактури, издадени в периода – 31.08.2009 год.-30.09.2009 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 18.01.2010 год. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 7 725.29 лв., обезщетение за забава в плащането на всяка една от конкретно посочените фактури, считано от датата на издаването и до датата на предявяване на исковата молба.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл.20 ЗЗД и чл.334 ТЗ, поради което се иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция.
Основното възражение на ТД- касатор е срещу съответствието между доказателствения материал по делото и извода на въззивния съд за постигнато между страните съгласие за „авансово плащане” на бъдещи доставки, въпреки липсата на сключен писмен договор и недължимост на претендираната като главница сума, поради извършени в брой частични престации на св.Р.П., отразени в приложените по делото писмени доказателства- съставените разходни касови ордери.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като твърдението на касатора е, “че обжалваното въззивно решение” е постановено в противоречие с практиката на ВКС, практиката на съдилищата и същевременно допускането му до касационен контрол е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото .
В тази вр. позовавайки се на процесуално незаконосъобразна преценка на събрания по делото доказателствен материал от страна на въззивния съд, жалбоподателят поддържа, че значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК се явява материалноправният въпрос – “дали между страните в процеса- ТД [фирма], като ищец и ТД [фирма], като ответник съществува договореност за извършване на “авансови”/предварителни/ плащания на продажна цена, скрепена в нарочно споразумение или записана като част от договор- по арг. от чл.334 ТЗ?” и обстоятелството, че възприетото с обжалвания съдебен акт разрешение на същия е в противоречие с практиката на ВКС, указваща начина на тълкуване на договорите в хипотезата на чл.334 ТЗ, обективирана в решения на ВКС,ТК: № 81/ 07.07.2009 год., по т.д.№ 76/2008 год. на І-во т.о. и № 206 от 07.12.2010 год., по т.д.№ 623/2009 год. на ІІ-ро т.о., е достатъчно да обуслови приложението на критерия за селекция по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
Основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано „със съществуващо противоречие между обжалваното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд” и постановените решения : на Софийски апелативен съд от 16.05.2002 год., по гр.д.№ 619/2002 год.; от 19.12.2006 год., по гр.д.№ 1460/2006 год.; на Кюстендилския районен съд и от 06. 02.2007 год., по гр.д.№ 2502/2006 год. на Кюстендилския районен съд.
Същевременно, според касатора, поставеният за разглеждане правен въпрос, „касаещ всъщност приложното поле на нормата на чл.334 ТЗ в случаите на липсващ писмен договор между страните, поради оскъдната съдебна практика на ВКС, се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, предвид отъждествяването им от касатора с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, като алтернативно поддържа и неоснователност на въведените касационни оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК,въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, обосновавайки предпоставките за допускане на касационно обжалване, касаторът не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и крайния правен резултат по делото, по отношение на който даденото в приложеното решение на І–во г.о. на ВКС № 81/ 07. 07.2009 год., по т.д.№ 761/2008 год., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК,имащо задължителен за съдилищата в страната характер, различно разрешение на същите да създава твърдяното противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото такъв въпрос не би могъл да бъде изведен и от съдържащите се в обстоятелствената част на изложението доводи, без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципът за равенството на страните, то в случая главната процесуална предпоставка за достъп до касационно обжалване – отсъства.
Липсата и, при въведената от законодателя факултативност на касационното обжалване, обуславя както обективна невъзможност касационната инстанция да извърши преценка за наличие на твърдяното от жалбоподателя основание, доколкото различният краен резултат по делата би могъл да произтича не от дадено различно разрешение на обективно идентични правни въпроси, а и от различните установени, въз основа на конкретния доказателствен материал по делата факти и обстоятелства, така и значението на поставения правен въпрос за крайния правен резултат по делото, т.е. – дали предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК са наистина осъществени.
В. за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че дори и да се приеме, че уточнени от касационната инстанция, съобразно правомощията и според т.1 на ТР №1819.02.2010 год. от ОСГТК на ВКС, поставените от касатора материалноправни въпроси се свеждат до приложението на чл.334 ТЗ и наличие на законова възможност уговорката за предварителна плащане на цената, да е действителна, при отсъствие на обективирането и в писмена форма, както и до начина на тълкуване на договора, то те не само като ирелевантни за крайния правен резултат по делото, но въобще необсъждани от въззивния съд, поради неотносимостта им към предмета на спора, не попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение по предявените в обективно кумулативно съединяване искове, основани на чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и на чл.86, ал.1 ЗЗД Пловдивският апелативен съд, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства е приел , че между страните са съществували трайни търговски отношения. В съответствие със същите ищецът безспорно е доставил на ответното ТД стока/ охладено пиле/ на обща стойност 991 440.95 лв. с вкл. ДДС, като задължението си на купувач- да плати така доставената му стока, ответникът е погасил изцяло – до размера на сумата 166 448.35 лв. чрез извършено прихващане, обективирано в съставените и двустранно подписани от съконтрахентите протоколи, за сумата 460 300 лв., с вкл.ДДС – чрез надлежно осъществени плащания по банков път, с които сметката на продавача е безспорно заверена, а по отношение на претендирания остатък от покупната цена от 202 892.95 лв. – чрез изплатени в брой от касата му суми, предадени на св. Р.П. и отразени в подписаните от същия разходни касови ордери.
Изложени са съображения, че доколкото продавачът не само е приел и осчетоводил при себе си част от така извършените от купувача в брой плащания на св.Р.П., издавайки и фискални бонове за получените чрез последния суми в общ размер от 161 799.63 лв., то ирелевантно за изпълнението на ответника се явява липсата на надлежно учредена на получателя представителна власт от продавача.
Според съжденията на въззивния съд в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, доколкото въз основа на създадените от страна на ищцовото ТД недвусмислени обстоятелства, свързани с правомощията на св.Р.П., у ответника не е могло да възникне съмнение, че плащайки на последния не изпълнява задълженията си спрямо продавача и престира на лице което не е надлежно овластено да получи изпълнението, то налице е хипотезата на чл.75, ал.2 ЗЗД и длъжникът е освободен от отговорност.
При обосноваване на крайните си правни изводи за недължимост на претендираната по реда на чл.327, ал.1 ТЗ сума Пловдивският апелативен съд се е позовал на експертните заключения на изслушаните в хода на делото съдебно- счетоводна и съдебно- почеркова експертизи, според първото от които разходните касови ордери, съставени от купувача и подписани от св.Р.П. за част от платената в брой сума в общ размер от 161 799.63 лв. са надлежно осчетоводени от продавача , а съгласно второто- подписът за “получател” в единствено оспорения от последния разходен касов ордер от 13.08.2009 год. за предадена на получателя и получена от него сума от 40 000 лева е положен именно от същия свидетел Руси П..
Следователно от съдържанието на решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалваното решение се потвърждава изводът на настоящата инстанция за неотносимост на така поставените от касатора правни въпроси към крайния правен резултат по делото.
Отделно е, че по отношение на същите не са налице и визираните критерии за селекция.
В цитирания съдебен акт на ВКС № 81/2009 год., по т.д.№ 761/2008 год. на І-во т.о. въпросът за приложното поле на чл.334 ТЗ и условията на които трябва да отговаря продажбата с предварително плащане на цената, въобще не е бил обсъждан, а е изразено задължително за съдилищата становище по отношение предпоставките, свързани с необходимостта от тълкуване на договора по реда на чл.20 ЗЗД, какъвто не е разглежданият случай, вкл. по съображения за отсъствие на сключен между страните писмен договор, клаузите на който да се нуждаят от тълкуване.
Що се касае до останалите посочени в касационната жалба съдебни решения на отделни различни по степен съдилища в страната, като обосноваващи противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на така поставените материалноправни въпроси, то същите, без данни да са влезли в сила, не се явяват част от създадената съдебна практика, поради което не подлежат на обсъждане – арг. от т.3 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано единствено с бланкетното възпроизвеждане на законовия му текст и оскъдност на създадената съдебна практика, което не е достатъчно, за да обуслови приложението му, според постановките в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС .
Или, в заключение следва да се посочи, че въпросът, който всъщност е поставен с касационната жалба- дали в конкретния разглеждан случай е настъпил или не погасителен ефект от предприето изпълнение, с оглед характера на сключения между страните договор е фактически, а не правен и като подлежащ на преценка от съда въз основа на данните по делото във всеки отделен случай, правилността му – относима към основанията по чл.281, т.3 ГПК може да бъде предмет на касационен контрол единствено при допускане на касационната жалба до разглеждането и по същество, при наличие на предпоставките за достъп до факултативен касационен контрол, но не и в производството по чл. 288 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, своевременно е претендирала заплащане на деловодните разноски за настоящето производство, които с оглед изхода на делото и приложения договор за правна помощ за заплатен на адв.В.Г. адвокатски хонорар от на 10 000 лв., следва да и бъдат присъдени в размер на същата сума
Водим от тези съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 149 от 24.03.2011 год., по гр.д.№ 48/ 2011 год..
ОСЪЖДА ТД [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 10 000 лв. / десет хиляди лева/, представляваща направени деловодни разноски за настоящето производство – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на адв. В. Г.- ПАК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: