7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 14.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3222/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 702 от 11.04.2013 г. по гр. д. № 3950/2012 г. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1009 от 27.05.2013 г. и решение № 703 от 14.04.2014 г. по същото дело. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 5674 от 27.07.2012 г. по гр. д. № 144724/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от В. П. И. против [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от настъпило на 20.02.2009 г. пътно – транспортно произшествие за разликите съответно над сумата 26 000 лв. до сумата 76 000 лв. и над сумата 7.20 лв. до сумата 389.40 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на закона – чл.52 ЗЗД. Излагат се доводи, че присъденото с решението обезщетение за неимуществени вреди не кореспондира с характера и степента на доказаните по делото телесни увреждания, претърпени в резултат на пътно – транспортното произшествие, и не отговаря на изискването на чл.52 ЗЗД за справедливост. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд неправилно е отрекъл причинно – следствената връзка между произшествието и констатираното от вещото лице – ендокринолог заболяване „неинсулинозависим захарен диабет”; не е отчел в достатъчна степен отражението върху здравето на касаторката на появилата се след произшествието „вентрална херния” и наложената по повод на нея оперативна интервенция, съпътствана със значителни болки и страдания; не е анализирал задълбочено заключението на вещото лице – травматолог относно получените счупвания и остатъчните последици от тях; не е кредитирал в цялост показанията на свидетеля П. И., установяващи продължителността и особеностите на оздравителния процес, състоянието на пострадалата по време на него и търпените болки, страдания и затруднения; не е съобразил факта, че в хода на делото са установени травматични увреждания, които не са били известни към момента на образуване на щетата в ответното застрахователно дружество и не са били обезщетени доброволно от застрахователя; не е придал значение на факта, че с оглед възрастта на пострадалата получените при произшествието увреждания са предизвикали радикална промяна в цялостното й здравословно състояние; не е определил поотделно обезщетение за всяко едно от получените увреждания.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като значими за изхода на делото са посочени въпросите за приложението на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ и за съобразяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди с динамиката в лимитите на застрахователни покрития по чл.266 КЗ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения за постановяване на въззивното решение в отклонение от задължителната практика в ППВС № 4/1968 г. и от практиката в други решения на ВКС, с които при аналогични телесни увреждания са присъдени по-високи обезщетения за неимуществени вреди. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани и следните въпроси, които според касаторката „имат нужда от изясняване” и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : „Следва ли съдът да определи обезщетение за всяко отделно увреждане, причинено на ищцата, за да поясни как формира крайния размер на обезщетението; Следва ли съдът при категоричен извод на вещо лице /ендокринолог/ за установена пряка причинно – следствена връзка между заболяването на пострадалия – в случая неинсулинозависим захарен диабет, открит през ноември 2009 г./ и настъпилото ПТП да приема липса на причинно – следствена връзка; Следва ли съдът при определяне на размера на обезщетението да отчете и факта, че в хода на процеса са установени и нови вреди в причинна връзка с ПТП, които не са били обезщетени по доброволен път преди завеждане на делото”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК. Жалбата е процесуално допустима само в частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В частта относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като цената на иска е 389.40 лв. и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. П. И. против [фирма] пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 26 000 лв. до сумата 76 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че справедливото обезщетение, необходимо и достатъчно за репариране на претърпените от ищцата при пътно – транспортно произшествие на 20.02.2009 г. неимуществени вреди, възлиза на сумата 30 000 лв., част от която – 4 000 лв., ответникът – застраховател е изплатил доброволно преди завеждане на делото. При определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд е съобразил възрастта на пострадалата ищца към момента на настъпване на вредите, обществено – икономическите условия в страната към този момент, броя, вида и тежестта на получените вследствие на произшествието травми, продължителността и интензитета на търпените във връзка с тях болки и страдания, особеностите на лечебния и възстановителния период, както и всички остатъчни последици от травмите.
По повод претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от извършена операция за отстраняване на вентрална херния въззивният съд се е позовал на заключението на вещото лице – хирург д-р Ю. Й., според което появата на вентралната херния се дължи не само на получената при произшествието коремна травма, но и на предходна гинекологична операция от 2000 г., създала благоприятни условия за формиране на хернията. С оглед констатациите в заключението и становището на вещото лице, че липсва медицински способ за определяне точната степен на приноса на всеки от двата фактора /коремната травма и оперативната интервенция/ за появата на хернията, съдът е приел, че приносът следва да бъде определен в съотношение 50 : 50, което да бъде съобразено при формиране на обезщетението за неимуществени вреди.
Като недоказана въззивният съд е преценил претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от получено в резултат на произшествието заболяване „неинсулинозависим захарен диабет ІІ”. След преценка на заключението на вещото лице – еднокринолог д-р Е. В. съдът е приел, че липсва причинно – следствена връзка между претърпяното през м. февруари 2009 г. произшествие и диагностицирания през м. септември 2009 г. захарен диабет. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на категоричното становище на вещото лице, че макар да е установено няколко месеца след произшествието, посоченото заболяване е генетично обусловено, причината за проявлението му е унаследена, развило се е години преди да бъде диагностицирано и още към 2006 г. – 2007 г. ищцата е имала завишени показатели на кръвната захар, сочещи на съществуването му и на неговия хроничен характер; за проявлението на заболяването са способствали извършената през 2000 г. гинекологична операция и наднорменото тегло на ищцата.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, отнасящи се до приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и до съобразяване на обществено – икономическите условия в страната, намиращи отражение в лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ са от значение за изхода на делото. Разрешаването на тези въпроси от въззивния съд е обусловило произнасянето по размера на предявения от касаторката пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Независимо от значимостта на поставените въпроси, касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне, тъй като не са налице поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователни са доводите в изложението за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в отклонение от задължителната практика по приложението на чл.52 ЗЗД, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 410/29.10.2008 г. на ВКС и решение № 390/05.11.2008 г. по н. д. № 287/2008 г. на ВКС. За да определи точния паричен еквивалент на претърпените от касаторката болки и страдания, въззивният съд е взел предвид всички общи критерии, указани в ППВС № 4/1968 г., като е отчел специфичните за конкретния случай обстоятелства, формиращи съдържанието на понятието „справедливост”. Съобразени са възрастта на пострадалата, броя, вида и тежестта на получените при произшествието телесни травми, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, остатъчните последици от травмите и цялостното отражение на увреждащото събитие върху здравето на пострадалата. Д. в изложението, че обезщетението е определено в нарушение на чл.52 ЗЗД, е относим към правилността на въззивното решение, която според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на преценка в стадия на производството по чл.288 ГПК. Съобразяването на въззивното решение със задължителната практика в ППВС № 4/1968 г. е пречка решението да се допусне до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а съществуващата задължителна практика по прилагането на чл.52 ЗЗД изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Що се отнася до позоваването на другите две цитирани решения на ВКС, те не сочат на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото размерът на присъденото с тях обезщетение е функция от специфичните за съответното дело факти, с оглед на които е определено справедливото обезщетение за неимуществени вреди.
Задължителна практика на ВКС съществува и по въпроса за значението на обществено – икономическите условия в страната, намиращи отражение в лимитите на застрахователна отговорност по чл.266 КЗ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ. С постановени по реда на чл.290 ГПК решения – решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., и др., Върховният касационен съд се е произнесъл, че конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на вредите са от значение за формиране на критерия „справедливост” по чл.52 ЗЗД; икономическата конюнктура в страната се явява база за непрекъснато осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени на застраховани трети лица, по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, което изисква да бъде отчетена наред с всички други обстоятелства, релевантни за удовлетворяване на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е посочил изрично, че при определяне на дължимото обезщетение съобразява и обществено – икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите. Произнасяйки се в този смисъл, съдът е постановил решението си в съответствие със задължителната практика на ВКС и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Останалите въпроси, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не попадат в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът дали съдът е следвало да определи обезщетение поотделно за всяко получено при произшествието телесно увреждане не е значим за изхода на спора по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, доколкото с исковата молба самата ищца /сега касатор/ е претендирала обезщетение в размер общо на сумата 76 000 лв. за всички неимуществени вреди. На втората част от въпроса – дали е необходимо съдът да посочи как формира крайния размер на обезщетението, е даден отговор в мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд подробно е обосновал изводите си относно справедливия по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на обезщетението са отчетени всички неимуществени вреди, за чието настъпване са събрани доказателства по делото, с оглед на което въпросът дали съдът е следвало да отчете и причинените при произшествието вреди, останали необезщетени от застрахователя преди завеждане на делото, е без значение за произнасянето по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ. Въпросът дали съдът е следвало да отрече пряката причинно – следствена връзка между заболяването „неинсулинозависим захарен диабет” и увреждащото произшествие при категоричен извод на вещото лице – ендокринолог за наличие на такава връзка е поставен некоректно и подвеждащо. Заключението на вещото лице – ендокринолог съдържа противоположен на поддържания от касаторката извод, а именно – че липсва причинно – следствена връзка между произшествието и проявлението на захарния диабет като генетично обусловено заболяване. Становището на въззивния съд, че не се дължи обезщетение за неимуществени вреди по повод на заболяването „захарен диабет”, е основано на експертното заключение и направеният в тази насока извод има значение за правилността на въззивното решение, не и за допускането му до касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 3950/2012 г. на Софийски апелативен съд в подлежащата на касационно обжалване част.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 702 от 11.04.2013 г. по гр. д. № 3950/2012 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1009 от 27.05.2013 г. и решение № 703 от 14.04.2014 г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено решение № 5674 от 27.07.2012 г. по гр. д. № 144724/2010 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от В. П. И. против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 20.02.2009 г. пътно – транспортно произшествие за разликата над сумата 26 000 лв. до сумата 76 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. П. И. срещу частта от решение № 702 от 11.04.2013 г. по гр. д. № 3950/2012 г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 5674 от 27.07.2012 г. по гр. д. № 144724/2010 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 20.02.2009 г. пътно – транспортно произшествие за разликата над сумата 7.20 лв. до сумата 389.40 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :