О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
Гр. София, 10.10.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 25.09.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова частно търговско дело № 1770/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу разпореждане № 836 от 19.05.2017 г. по ч.т.д. № 794/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е върната подадената от дружеството частна жалба срещу определение № 138 от 11.04.2017 г., постановено по реда на чл.248 ГПК.
В жалбата се поддържат доводи за процесуална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Изразява се несъгласие с приетото в мотивите към атакувания съдебен акт, че определението по чл.248 ГПК е необжалваемо, т.к. измененото с него определение в частта за разноските е по чл.729 ТЗ и съответно не подлежи на последващ инстанционен контрол.
Частният жалбоподател счита, че разпореждането противоречи на указанията, дадени в т.24 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според тях определението на въззивния съд по чл.248 ГПК за допълване или изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Позовава се и на определение по ч.т.д. № 456/2015 г. на ВКС в същия смисъл. По съображения, подробно развити в жалбата, претендира отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на Апелативен съд – Пловдив за администриране на частната жалба.
Ответникът по частната жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], счита обжалваното разпореждане за правилно, като доводи в подкрепа на това становище са развити в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
В обжалваното разпореждане е преценено, че с частната жалба се атакува определение, с което въззивният съд се е произнесъл по постъпила от [фирма] молба за изменение на постановено по реда на чл.613а, ал.3 ТЗ във вр.с чл.729 ТЗ определение. Поради това, че последното е окончателно, то и определението по чл.248 ГПК не подлежи на обжалване.
Разпореждането е правилно.
При постановяването му е съобразено, че определението, с което въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу определение на съда по несъстоятелността за одобряване на сметка за разпределение, не подлежи на касационен контрол. Определението по чл.729 ТЗ не е включено в обхвата на актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК /чл.613а ал.1 ТЗ/, а инстанционният контрол се осъществява от съответния апелативен съд, чийто съдебен акт е окончателен. След като законодателят не е предвидил процесуална възможност за обжалване на въззивното определение по чл.729 ТЗ, такава възможност не би могла да е налице и по отношение на изменящото го определение в частта за разноските. Съгласно изричната разпоредба на чл.248 ал.3 изр.2 ГПК, приложима и за определенията, определението за изменение /допълване/ на решението в частта за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Когато последното е необжалваемо, изменението /допълването/ му по чл.248 ГПК също не може да се обжалва.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на частния жалбоподател за приложимост на т.24 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото в него се съдържат задължителни за съдилищата указания единствено за реда, по който се разглеждат частните жалби срещу постановени от въззивни съдилища определения по чл.248 ГПК, изменящи или допълващи въззивен акт, подлежащ на касационно обжалване. В случая не е налице такава хипотеза, което обуславя неоснователност на оплакванията, изложени в частната жалба. Посоченото от жалбоподателя определение на ВКС няма задължителен характер, нито съставлява трайна практика на ВКС – вж. определение № 190 от 19.03.2013 г. по ч.т.д.№ 955/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 836 от 19.05.2017 г. по ч.т.д. № 794/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: