3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 24.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2510/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 4341/27.08.2018 г., подадена от „Балджиеви-91” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 184 от 31.07.2018 г. по ч.т.д. № 240/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено протоколно определение от 07.06.2018 г. на Окръжен съд – Ловеч за спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК на производството по т.д. № 99/2017 г. до приключване с влязло в сила решение на т.д. № 76/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч.
Дружеството – частен касатор поддържа доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Счита за погрешно становището на съда за наличието на връзка на обусловеност между висящите пред ОС-Ловеч дела, като твърди, че не е отчетен самостоятелния и неакцесорен характер на авала. По съображения, подробно развити в жалбата, претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК и на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – С. П. С. от [населено място], обл.Л., счита за правилно обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакуваното определение, въззивният съдебен състав, след цялостна преценка на данните по делото във връзка с предмета на висящите пред Окръжен съд – Ловеч дела и съобразявайки възраженията на ответника – авалист по процесния запис на заповед, послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение, е извел извод, че решението по т.д. № 76/207 г. на ОС-Ловеч ще обуслови правилното решаване на спора по т.д. № 99/2017 г. по описа на същия съд. Прието е, че решението по първото посочено дело, имащо за предмет вземане по каузалното правоотношение, ще е от значение за установяване наличието или липсата на недобросъвестност, респ. злоупотреба с право от страна на „Балджиеви-91” ООД, каквито твърдения са наведени от ответника С. по второто дело, с предмет – положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържат твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение по т.д. № 213/2010 г. и решение по т.д. № 1027/2013 г. по материалноправен въпрос в частта относно непризнаване на самостоятелния характер на отговорността на авалиста поради изискване за добросъвестност, който извод е довел до следващ грешен процесуалноправен извод – относно наличие на връзка на обусловеност, поради непризнаване на самостоятелния характер на отговорността. Евентуално, частният касатор поддържа допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с доводи за липса на съдебна практика по идентичен случай, както и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на определението.
Съгласно задължителните указания по приложение на чл.280, ал.1 ГПК, дадени в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, който е от значение за изхода на делото, е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, като неизпълнението на това задължение съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
В случая частният касатор не е формулирал правни въпроси, а в изложението се приповтарят поддържаните в жалбата доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Съобразявайки цитираното тълкувателно решение, следва да се приеме за неустановена общата предпоставка за достъп до касация, поради което и настоящият състав не следва да се произнася по поддържаните допълнителни предпоставки – по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като последната, заявена като евентуална, е и бланкетна.
Касационен контрол не би могъл да бъде допуснат и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, въведено със ЗИД ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г. За да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, искането за достъп до касационен контрол е основано на твърдение за неправилност на въззивното определение, без да е съобразена разликата между очевидната неправилност по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и неправилността на съдебния акт по см. на чл.281, т.3 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 184 от 31.07.2018 г. по ч.т.д. № 240/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ