О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София 04.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет седми май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 336 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Л. Г. от гр. С., чрез процесуалния представител-адвокат П. против въззивно решение от 30.09.2009г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 15.12.2005г. по гр.д. № 1158/05г.на Софийски районен съд,36 състав и вместо това е постановено друго,с което е отменен, на основание чл.227 ал.1 б.”в”от ЗЗД по иска на Л. С. Х. срещу Г. Л. Г. ,договор от 9.10.1990г.,оформен с н.а. № 83 т. ХХХХІ, н.д.7280/90г.,с който Л. С. Х. е дарила на Г. Л. Г. ? ид.ч.от апартамент № 44,находящ се в гр. С. ж.к.”Бъкстон-Триъгълника”бл.11 вх.”А” ет.10,състоящ се от една стая, дневна,кухня и клозет,антре и балкон, с площ от 60.25кв.м.,ведно с избено помещение № 26,заедно с 1.157% ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху парцел **** кв.297 по плана на гр. С..
В представеното изложение като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с поставения въпрос за правният интерес на дарителят да предяви иск по чл.227 ал.1 б.”в”от ЗЗД,в случая когато надареният се е разпоредил с имота,предмет на дарението -преди вписването на исковата молба за отмяна на дарението. Позовава се на решение № 1* от 14.12.2000г.по гр.д. № 661/00г.на ІV г.о. на ВКС и решение от 22.12.2006г.по т.д. № 451/06г. на І т.о. на ВКС.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да отмени първоинстанционния акт и да уважи предявения иск, въззивният съд е приел,че към момента на подаване на исковата молба-са били налице основанията за отмяна на дарението-ищцата е изпаднала в нужда от издръжка,доколкото месечният й доход не е бил в състояние да покрива ежемесечните й нужди,ответникът е бил поканен да предоставя издръжка и няма доказателства такава да е осигурена. Посочил е,че разпореждането с имота-предмет на дарението от страна на надарения,не изключва възможността дарителят да поиска отмяна на дарението,защото противното би обезсмислило създадената с чл.227 от ЗЗД уредба.
При така изложените мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора въпрос за значението на извършено разпореждане с имота-предмет на дарение преди вписването на исковата молба,с която е предявен иск по чл.227 ал.1 б.”в”от ЗЗД – при наличие на предпоставките за уважаването му -не е от значение за изхода на делото,тъй като не е обусловил решаващата воля на съда. Извършването на разпореждане с имота-предмет на дарението преди вписването на исковата молба по чл.227 ал.1 б.”в”от ЗЗД не се отразява нито на допустимостта,нито на основателността на предявения иск. Този извод следва от разпоредбата на чл.227 ал.5 от ЗЗД,която изрично урежда разрешението в подобна хипотеза/ правата, които трети лица са придобили върху подарения имот преди отбелязването на исковата молба не се засягат, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил/. Освен това – следва да се отбележи,че правният интерес от водене на настоящи иск за дарителя произтича и от съществуващата за него правна възможност по чл.135 от ЗЗД,пред вид на обстоятелството,че третото лице е дъщеря на дарителката и майка на надарения.
В случая освен,че не е налице общото основание,изискуемо за допускане до касационно обжалване /поставен въпрос,който да е от значение за изхода на спора/, не е налице и посоченото от касатора допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Съгласно т.3 от ТР № 1 от 2009г.на ОСГТК на ВКС-за да е налице такова основание – правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение по същия правен въпрос.В случая в посочените решения на Върховен касационен съд няма произнасяне по същия въпрос,който е поставен от касатора,както и разгледаните в тях казуси не са идентични с процесния/в тях правният спор не е с правно основание чл.227 ал.1 б.”в”от ЗЗД,а съответно чл.129 ал.2 от ТЗ и чл.87 ал.3 от ЗЗД/.
С оглед на горното и като намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.09.2009г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.