2
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр. София, 10.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 568/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. К. Г. срещу решение № 362 от 25.08.2017 г. по гр. дело № 481/2017 г. на Окръжен съд – Русе.
Ответницата по касация Д. Г. Д. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основанията, предвидени в закона за допускане на жалбата до касация.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на жалбата е цитираното по-горе въззивно решение, с което е обезсилено като недопустимо решение № 100 от 04.05.2017 г. по гр. дело № 943/2016 г. на Беленски районен съд в частите му, с които е предоставено на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права над децата П. Д. К. и С. Д. К. на техния баща Д. К. Г. и е постановено същите да живеят при бащата, определен е режим на лични отношения на майката Д. Д. с децата, осъдена е последната да им заплаща издръжка в размер на по 115 лв. за всяко едно от тях, са отменени определените мерки по чл. 33, ал. 1 от Закона за закрила на детето и е обезсилен издадения изпълнителен лист по изп. дело № 36/2014 г. по силата на СР № 211/09.12.2015 г. по гр. дело № 537/2015 г. на БРС, с което е прекратена определената мярка за закрила на децата по реда на чл. 30 от Закона за закрила на детето. В диспозитива си съдът е отбелязъл, че в останалата част, с която първостепенният съд е отхвърлил исковете на Д. К. Г. по чл. 132 ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 1 СК, решението като необжалвано е влязло в сила. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с исковата молба ищецът Д. Г. е сезирал съдът с искане за лишаване на майката Д. Д. от родителски права, с оглед твърдяно от него неизпълнение на родителските й задължения, като искането да бъде определен размер на издръжка за двете деца и режим на лични отношения изрично е направено при условията на чл. 134 СК. Съдът е приел още, че в изготвения доклад на основание чл. 146 СК съдът е дал правна квалификация на исковете по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, без да определи квалификация на исканията за издръжка и за определяне на режим на лични отношения на майката с децата. В мотивите на въззивният съд е констатирано, че районният съд е приел, че дължи произнасяне по искането по чл. 127 СК, след като е стигнал до извода за неоснователност на искането по чл. 132 СК. С оглед тези фактически данни е направен и правния извод за това че в случая първоинстанционният съд не дължи служебно произнасяне по отношение на родителските права, личните отношения и издръжката, тъй като не е налице хипотезата на чл. 59, ал. 2 СК. Освен това въззивният съд е посочил, че искането по чл. 134 СК следва да се разглежда само в хипотезата на уважен иск по чл. 132 СК.
С приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е заявил, че счита решението за „неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон“. Страната е заявила, че съдът не бил взел предвид всички обстоятелства, които имат значение за интереса на децата, не взел предвид желанията и чувствата им и не се произнесъл мотивирано дали е налице предпоставка за разглеждане на иск по чл. 127, ал. 1 СК. Предвид тези доводи жалбоподателят е заявил, че съдът е длъжен да се произнесе по всички събрани по делото доказателства и като не го е направил бил допуснал отклонение от решение № 24/2010 г. на ВКС, І г.о. и ППВС № 1/1974 г. Твърди се, че така е установено основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК. Също така е посочено че по „втория правен въпрос“, относно значението за „желанията и чувствата на децата“ също трябва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като е сочено противоречие с решение на ВКС по чл. 290 ГПК – „напр. решение № 20/24.05.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ВКС, ІV г.о“. Други доводи не са развити.
Страната не установява приложно поле за основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разрешенията дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, правният въпрос следва да е изведен от решаващите изводи на съда, обусловили постановения правен резултат. С оглед така определеното съдържание на общото основание касаторът не е формулирал правен въпрос, тъй като оплакването му, че съдът не е взел предвид определени, считани за релевантни от него обстоятелства, не съставлява поставянето на такъв. Дори обаче да бъде изведен въпрос, въпреки че настоящата инстанция няма задължение за това, то разгледаната проблематика в изложението е абсолютно ирелевантна спрямо решаващите изводи на състава, разгледани по – горе . Съдът е извършил преценка за недопустимост на атакуваното пред него първоинстанционно решение в частта му, с която е разгледан иск по чл. 127, ал. 2 СК, поради което основателността на такъв иск не е била предмет на неговото разглеждане и съответно няма връзка с решаващите мотиви, обусловили постановения правен резултат.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 800 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 362 от 25.08.2017 г. по гр. дело № 481/2017 г. на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА Д. К. Г. да заплати на Д. Г. Д. разноски за касационното производство в размер на сумата 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: