О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София 30.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 584 по описа за 2009 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Й. И. А. от гр. Е.,чрез процесуалния му представител-адвокат П. против определение от 21.01.2009г. на Великотърновски окръжен съд,с което е обезсилено решение № 36 от 23.05.2008г.по гр.д. № 280/07г.на Еленския районен съд и е прекратено производството по делото поради направен отказ от иска на основание чл.119 ал.2 от ГПК/отм./Счита същото за неправилно,поради което иска то да бъде отменено,а делото върнато с указания за спиране на производството по делото до приключване с влязло в сила решение на гр.д. № 2272/08г.на Варненския окръжен съд,образувани въз основа на направено искане за поставяне под запрещение на Й. И. А..
Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното :
Подадената частната жалба е редовна/спазен е преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изискуемата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК/. Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение,което прегражда по-нататъшното развитие на делото и което не е постановено от ВТОС в качеството му на въззивен съд. В хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК- достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба.
Разгледана по същество- същата е и основателна по следните съображения :
За да обезсили постановения първоинстанционен акт и прекрати образуваното пред нето въззивно производство,Великотърновски окръжен съд е приел,че направеният пред него отказ от иска е валиден и че тъй като Й. И. А. не е поставен под запрещение,същият е процесуално дееспособен и може да изразява валидно волята си. Въззивният съд не се е съобразил с представеното пред него доказателство/Служебна бележка от 4.11.08г.на ВОС/ за наличие на образувано пред Варненския окръжен съд на гр.д. № 2272/08г. за поставяне на Й. И. А. под пълно,а при условията на евентуалност-на ограничено запрещение и трикратно е отказал да уважи искане за спиране производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.3 от ГПК/аналогична на разпоредбата на чл.182 б.”в”от ГПК/.
Така постановеният акт е незаконосъобразен. Отказът от иск е процесуално действие на страната,за което са налице изисквания за валидност,на които то следва да отговаря. Ако отказът от иск е опорочен/например-направен е от недееспособен/,той не следва да се взема пред вид. Затова-законът предвижда възможност-в случаите,когато от материалите по делото може да се направи предположение,че е възможно страна по делото да е в състояние,което да налага учредяване на настойничество или попечителство, производството да се спре до изясняване на този въпрос.
В случая – по делото са налице достатъчно данни,сочещи за влошено здравословно състояние на Й. И. А.. Представено е медицинско направление от 25.02.2008г., съгласно което – той страда от : „мозъчно съдова болест-деменция”. Съгласно Служебна бележка № 168 от 13.10.2008г.,издадено от управителя на АИП ПМП-Салвео,където понастоящем е настанено лицето- „Й. И. А. страда от Трайна промяна на личността, Мултиинфарктна недостатъчност, Стенокардия, Предсърдно мъждене, ХОББ в обостряне, инконтиненцио алви ет урине, което става на ненормалните за това места. Пациентът е в увредено общо състояние”. Според амбулаторен лист № 3* от 13.10.2008г.- след инцидент през лятото,на лицето е проведена консултация с психиатър и той редовно приема назначената терапия. Според приложеното съдебно-психиатрично освидетелстване от 11.12.2008г.лицето страда от мозъчно-съдова болест. Съдова деменция. От пролетта на 2008г.близките му са забелязали отчетлива промяна в поведението му- обърквал се е на познатите му места, забравял, не можел да възпроизвежда нова информация, нарушила се е ориентацията му за време, имал периоди на неадекватно поведение- криел се под масите, скачал от прозореца.
Така описаните доказателства,не са взети пред вид при направената от въззивния съд преценка за валидността на изявлението за отказ от иска и при решаването на въпроса за наличието или не на основание за спиране на производството по делото.
Постановеното определение на съда,с което се оставя без уважение направено от страната искане за спиране – не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно разпоредбата на чл.185 от ГПК/отм./. Същото обаче подлежи на контрол при обжалване на окончателния акт,какъвто -в случая се явява определението от 21.01.2009г. на Великотърновския окръжен съд,с което е обезсилено решение № 36 от 23.05.2008г.по гр.д. № 280/07г.на Еленския районен съд и е прекратено производството по делото поради направен отказ от иска, на основание чл.119 ал.2 от ГПК/отм./Отказът от иска слага край на процеса и с него със сила на присъдено нещо се отрича претендираното от ищеца право,поради което и е недопустимо предявяването отново на същия иск.
При наличието на данни,поставящи под съмнение дееспособността на ищеца по делото, при наличие на доказателства за висящо производство за поставянето му под запрещение и при направено искане по чл.182 б.”в”от ГПК,съдът е следвало да спре производството по делото до решаване на въпроса за това дали Й. И. А. може лично да извършва валидни процесуални действия,респективно-лично спрямо него да се предприемат такива действия. Касае се за абсолютна процесуална предпоставка,за която съдът следи служебно. Като не е уважил искането за спиране,а след това и като е възприел като валиден извършения отказ от иска,съдът е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да се върне на въззивния съд за спиране на производството до решаване на въпроса за дееспобността на Й. И. А.. Процесуалната дееспособност е не само условие за допустимост на процеса,но и условие за валидност на извършените от или спрямо страната процесуални действия. Ако тя е недееспособна-извършените от нея или спрямо нея процесуални действия ще бъдат недействителни и съдът не може да ги вземе пред вид и да основе на тях решението си,ако не бъдат потвърдени.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 21.01.2009г. на Великотърновски окръжен съд,с което е обезсилено решение № 36 от 23.05.2008г.по гр.д. № 280/07г.на Еленския районен съд и е прекратено производството по делото поради направен отказ от иска на основание чл.119 ал.2 от ГПК/отм./ и ВРЪЩА делото на същия съд за изпълнение на горните указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.