4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
Гр.София, 16.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3202 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 270/10.05.14г., постановено по т.д.№ 5/14г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 382/09.08.13г. по т.д. № 684/10г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на исковете на касатора против [община] за заплащане на обезщетение за претърпени загуби вследствие неизпълнение на договорни задължения, изразяващи се в стойността на доставени и невложени в строежите материали, които не са върнати и не са включени в К. по пет договора от 23.06.10г., за сумите съответно от 27596.32 лв., 3320.65 лв., 5356.92 лв., 3407.76 лв. и 6856.68 лв.; за заплащане на същите суми като цена, дължима по всеки от договорите и искът за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи от неизпълнение на договорните задължения на ответника, представляващи разликата (остатъкът) между пълния размер на договорената цена и стойността на реално извършените до момента на спиране на работата СМР, който остатък ищецът би получил при надлежно изпълнение на договорните задължения, съответно за сумите от 269463.87 лв., 162166.61 лв., 83715.65 лв., 100268.21 лв. и 88636.01 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [община] оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 23.06.10г., след проведена процедура по възлагане на малка обществена поръчка с предмет „ремонт, реконструкция и оборудване на открити пространства на 12 детски градини на територията на [община]”, са сключени пет договора за изработка. Ищецът – настоящ касатор, е поел задължение да изпълни работата в срок от сключване на договорите – 23.06.10г. до 01.09.10г. Протоколите за откриване на строителна площадка и даване на строителна линия са от 22.07.10г. На 03.09.10г. възложителят е направил волеизявление за разваляне на договорите поради неизпълнението им в уговорения срок, като уговорката е била да се отправи петдневно предизвестие без да се дава допълнителен срок за изпълнение. Въззивният съд е изложил съображения, че към момента на развалянето изпълнените работи са били около 50 % от уговореното, поради което е счетено, че неизпълнението е съществено. Според решаващия състав от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се формира извод за неизправност на общината, изразяваща се в създаване на пречки на изпълнителя да получи достъп до детските градини за извършване на СМР. На следващо място, е прието, че ищецът е ангажирал работници в края на месеците юли и август, не е отправил покана за издаване на строителна линия и ниво по чл.5 на Наредба № 3/03г., както и е отхвърлен доводът на изпълнителя за поставено от общината условие работата да започне след освобождаване на детските заведения от деца – по аргумент от липсата на нормативна уредба в този смисъл. Счетено е, че волеизявлението за разваляне на договорите е произвело действие. По иска за заплащане на стойността на невложените материали е прието, че липсва такава уговорка в договора и с оглед на естеството им (пясък, чакъл, цимент и др.), същите могат да се използват за извършване на други дейности. Предвид на развалянето на договорите поради неизпълнение, са отхвърлени и исковете за заплащане на цена – възнаграждение за неизвършена работа и обезщетение за пропуснати ползи.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът поставя въпроса относно допустимостта на свидетелските показания за установяване на забавата на кредитора, за който въпрос твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС по решение № 124/27.01.55г. по гр.д.№ 268/55г. на ВС, V гр.о. Сочи се и противоречие с решение № 63/21.06.13г. по т.д.№ 1133/11г. на ВКС, І т.о. и решение № 257/24.03.10г. по гр.д.№ 508/09г. на ВКС, І г.о. по въпроса за предоставянето на подходящ срок за изпълнение преди волеизявлението на кредитора за разваляне на договора да произведе действие. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е въведено с оглед „изработване на съдебна практика” по въпроса „за изискванията за безопасност на труда и здравето на децата и хармонизирането на националното законодателство с правото на Европейския съюз”.
Първият поставен въпрос не е обсъждан от въззивния съд, доколкото същият не е приел за недопустимо събирането на гласни доказателства за обстоятелствата, относими към твърдяната забава на кредитора. Независимо, че свидетелските показания не са обсъждани подробно, изрично е посочено в мотивите на решението, че „ от събрания по делото доказателствен материал писмен и гласен съставът не може да достигне до извод…”. В този смисъл въззивната инстанция е приела, че не са доказани твърденията на страната, а не е изключила допустимостта на гласните доказателства, поради което поставеният въпрос не е от значение за решаващите изводи на апелативния съд.
Вторият въпрос – за определяне от кредитора на подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който да счита договора за развален, е коментиран в цитираните от касатора решение № 63/21.06.13г. по т.д.№ 1133/11г. на ВКС, І т.о. и решение № 257/24.03.10г. по гр.д.№ 508/09г. на ВКС, І г.о. В първото решение е прието в съответствие с разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, че развалянето на договора може да се упражни от кредитора, като той даде на длъжника подходящ срок за изпълнение. В случая определеният срок, изчислен като няколко часа от получаването на изявлението до изтичането, му е счетен за неподходящ с оглед на вида на престацията. Според второто решение договорът за наем е развален поради неизпълнение с едномесечно предизвестие, каквато уговорка е имало между страните. В този смисъл въззивният съд също се е позовал на уговорката в договорите между страните за петдневно писмено предизвестие, което е прието за спазено от възложителя. По тези съображения обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие със задължителна за съдилищата практика на ВКС.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице с оглед на направените общи разсъждения на касатора за изработване на съдебна практика относно изискванията за безопасност на труда и здравето на децата и хармонизирането на националното законодателство с правото на Европейския съюз. Допускането на касационното обжалване в посочената хипотеза е за отстраняване на неясноти при тълкуването и прилагането на правните норми, като ВКС не разполага с правомощия да въвежда изисквания за спазване на условия за безопасност или за закрила на здравето на детето, които подлежат на законодателна уредба.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. по Наредба №1/04г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 270/10.05.14г., постановено по т.д.№ 5/14г. от Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет.1, ап.4 да заплати на [община], [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /Петстотин лв./ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.