О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
ГР. София, 04.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.06.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №417/10 г.,
намира следното:
Производството е по ч.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Д. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич /ОС/ по гр.д. №909/09 г., с което е отхвърлен искът й срещу Д. Д. по чл.45 от ЗЗД – за 1 200 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от ответника с неверни твърдения за нея в жалбите му до РПУ и РП – Балчик.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основанията за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава на т. 2 и 3.
Сочи, че материалноправните въпроси: дали деянието е противоправно, ако противоречи на морала, а не на конкретна правна норма и може ли да е непредпазливо / небрежно/ е решен във въззивното решение в противоречие с ТР №32/69 г. и Р №183/02 г. на ВКС. В противоречие с цитирани решения на ВКС без и със задължителен характер – Р84/83 г. и 1031/86 г. и ППВС №10/76 г., са решени и процесуалните въпроси за доказателствената стойност по гр.дело на дадените при полицейска проверка писмени обяснения от свидетел. Освен това, разпоредбите на чл.11 и чл.236 от ГПК са нови, по приложението им няма практика и изясняването на съдържанието им налага да се допусне обжалването.
Не е налице соченото противоречиво решаване на материалноправните въпроси – в процесния случай искът за обезщетение е отхвърлен. Прието, че подаването на жалба от ответника срещу ищцата е поради информирането му от трети лица за нейни незаконни действия. С информацията у него били създадени впечатления, граничещи с убеденост за необходимостта от сезирането на държавните органи за проверката й и съответни мерки срещу ищцата. Затова подаването на жалбата не е в частност клевета или набедяване и не е противоправно въобще; дори да се приеме, че ищцата е понесла вреди от това поведение, те не подлежат на обезщетяване. Соченото от касаторката ТР №32/69 г. е за вредите от неизпълнено обещание за брак. Според това ТР противоправно по см. на чл.45 от ЗЗД е и неморалното- злепоставящо увредената пред обществото и засягащо честта и достойнството й, поведение. От това следва, че нарушаването на общата забрана да не се вреди другиму по чл.45 от ЗЗД може да се изрази и в нечестно и злонамерено поведение, насочено единствено към засягане личността и дискредитиране на друго лице, което да е установено по делото. В случая така целепоставено поведение – вкл. клеветническо или за набедяване, не се установява, според приетото от въззивния съд. Ответникът е действал със съзнанието, че е необходимо да се защитят интересите на неговата баба, св. Й.
Вината по чл.45 от ЗЗД може да е както умишлена, така и непредпазлива и се презумира, както сочи касаторът, но при установено противоправно поведение.
Обясненията на свидетеля, създали у ответника убеждение за описаното в жалбата закононарушение на ищцата, са дадени писмено при полицейска проверка, но и пред съда, с разпит на свидетеля Й по делото в първото пред РС заседание. Нормата на чл.11 и 236 от ГПК формално са нови, но като съдържание съответстват на разпоредби от отменения ГПК, практиката по прилагане на които не е загубила значението си. Затова не се налага допускане на обжалването за изясняване съдържанието на тези две процесуални норми от новия ГПК, на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Оплакванията за необоснованост на въззивното решение и постановяването му при съществено нарушаване на съдопроизводствени правила, ВКС не разглежда в това производство.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №909/09 г. от 15.12.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: