О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
Гр.София, 15.10.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 438 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. срещу решение № 137/10.01.2009г., постановено по гр.д. № 940/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 25.02.2008г. по гр.д. № 1164/04г. на Софийския градски съд и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора против “Г” А. искове по чл.92 ЗЗД за присъждане на 168480 лв. – неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001г., и на сумата от 171550.50 лв. – неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2002г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът “Г”А. , гр. С. оспорва касационната жалба и претендира заплащането на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд е приел, че по силата на анекс от 29.06.1998г. “Д”ООД е заместил в дълг купувача по приватизационен договор от 06.03.1998г., поради което конституираният ответник не отговаря за заплащане на неустойка за неизпълнение на поетите с договора задължения за осигуряване на работни места в приватизираното дружество. Решаващият състав е изложил съображения, че в анекса страните по приватизационния договор ясно и недвусмислено за изразили съгласие по чл.102 ЗЗД трето лице да замести купувача по сделката. При тълкуване на волята на страните съдът се е позовал и на анекси към договора, сключени впоследствие между продавача и третото лице – “Д”ООД и на изпратени от агенцията покани към това лице за изпълнение на задълженията по договора от 06.03.1998г.
Според касатора материалноправният въпрос, по който е от значение за развитието на правото е доколко съгласието между кредитора и длъжника може да съставлява заместване в дълг по смисъла на чл.102 ЗЗД.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква поставеният материалноправен въпрос да е от значение, както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правната наука и правоприлагането, а ВКС допуска касационното обжалване при непълнота или неяснота на правната норма и липса на практика по тълкуването й.
В случая, по поставения въпрос въззивният съд не се е произнесъл изрично поради обстоятелството, че в процеса не е било заявено възражение, че заместването в дълг не произвежда действие, ако в съглашението между кредитора и стария длъжник не е участвал новият длъжник. Мотивите на съда по същество съдържат разкриване на действителната воля на страните по анекса от 29.06.1998г. с оглед на възприетото разрешение в първоинстанционния акт за наличието на договор за встъпване в дълг, по който купувачът не е освободен от отговорност. Независимо от това по въведения с касационната жалба въпрос съществува съдебна практика: Решение № 1152/05.08.2002г. по гр.д. № 2032/01г. на ВКС, V г.о., Решение № 1670/20.11.2002г. по гр.д. № 194/02г. на ВКС, V г.о., Решение № 671/02.11.2004г. по т.д. № 48/04г. на ВКС, ТК. Въззивният акт съответства като краен резултат на непротиворечивата практика на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
На основание чл.81 ГПК ответникът по касационната жалба има право на разноски за настоящото производство, но същият не е представил списък съгласно чл.80 ГПК. По делото не са ангажирани доказателства за уговорено и платено възнаграждение на а. съгласно чл.78 ГПК, поради което разноски за касационното производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 137/10.01.2009г., постановено по гр.д. № 940/2008г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.