5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 28.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1905/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. Г., действаща чрез особения си представител адв. Д. П., срещу въззивно решение № 15 от 10.02.2016г. на Апелативен съд – В., постановено по в.гр.д.№ 655/2015г.
С въззивното решение е потвърдено решение № 1708 от 20.10.2015г., постановено по гр.д. № 2200/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е обявен за окончателен сключеният на 17.07.2013 г. предварителен договор, по силата на който Р. П. Г. се е задължила да прехвърли на С. И. В. собствеността върху следния свой недвижим имот в [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 100135.2554.165.3.5 по КККР, одобрен със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД-АГКК и представляващ АПАРТАМЕНТ №5, с площ от 113,50 кв.м., състоящ се от входно антре, спалня, детска стая, дневна-трапезария с кухненски бокс, тоалет, баня и два балкона, с предназначение жилище, ведно с прилежащото му избено помещение №4 с площ от 6,46 кв.м., както и 4,7453% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху ПИ, за сумата от 69 000 лева, при условие, че С. И. В. заплати на Р. П. Г. сумата от 559,75 лева по реда на чл. 362, ал. 1, предл. последно от ГПК в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, включително чрез прихващане на платени задължения към Държавата, ведно с присъждане на разноски по прехвърлянето и деловодни такива в полза на С. И. В..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, за допуснато нарушение на съществени съдопроизводствени правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът посочва, че по въпроса касаещ „начина, по който се извършва преценката на събраните по делото доказателства, във връзка със задължението на съда да ги обсъди в тяхната съвкупност, като прецени всички доводи на страните и изложи мотиви какво приема за установено от фактическа страна при наличие на противоречиви доказателства“ въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС. Позовава се на Постановление на Пленума на ВС № 7/1965 г., решение № 15/06.02.2012г. по гр. д. № 311/2011г. на ВКС, II г.о., решение № 698/12.01.2011г. по гр. д. № 14/2010г. на ВКС, III г.о.,решение № 217/09.06.2011г. по гр. д.
№ 761/2010г. на ВКС, IV г.о. и решение № 235/04.07.2011г. по гр. д.
№ 513/2010г. на ВКС, IV г.о.
Ответникът С. И. В. в представен писмен отговор чрез адв. Д. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да обоснове извод за основателност на предявения иск въззивният съд е приел за установено, че Р. Г., в качеството си на единствен наследник на Н. П. е собственик на процесния имот; че страните по делото са сключили предварителен договор с нотариално удостоверени подписи от 17.07.2013 г. за продажбата на процесния недвижим имот в [населено място] за цена от 69 000 лева, по силата на който се задължили да сключат окончателен договор в срок до 17.08.2013 г.; че съгласно НА № 176, том ІV, вх. рег. № 16143/18.07.2013 г. Р. П. Г. учредила в полза на С. И. В. ипотека върху процесния имот като обезпечение на задълженията й по предварителния договор от 17.07.2013 г. до размер на сумата от 69 000 лв., вкл. разноски и лихви; че купувачът на датата, на която е подписана договорната ипотека между него и продавача – 18.07.2013 год, съгласно уговореното в договора, е превел сумата от 66 440,25 лв. по сметката на [фирма] (кредитор на продавача по договор за кредит № 180912/18.09.2012 год.) – за погасяване на задължението на продавача, което задължение е било обезпечено с договорна ипотека върху процесния имот.
При тези данни, въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал.3 ЗЗД – страните са обвързани от валиден договор, съдържащ уговорки относно съществените условия на окончателния; продавачът Р. Г. е собственик на имота на основание наследствено правоприемство; посоченият краен и определен срок – до 17.08.2013 год., до който следвало да се сключи окончателния договор, е изтекъл и изискуемостта на задължението е настъпила, поради което всяка от страните има правната възможност да поиска от другата и съответно да бъде сключен окончателният договор (когато има взаимна воля за това) или да предяви конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД (когато няма взаимна воля за това). По отношение на задължението на купувача да заплати продажната цена въззивният съд е заключил, че от неговата банкова сметка е преведена сумата от 66 440.25лв. по сметка на [фирма], съгласно уговореното. По отношение на част от договорената сума от 2 000 лв., която е следвало да послужи за заплащане на нотариални и държавни такси за учредяване на ипотеката, обезпечаваща предварителния договор и другите такси за нотариалното удостоверяване на подписите, е приел, че макар и да не става ясно от волята на страните дали тази сума е следвало да бъде предадена на продавача от купувача за заплащане на посочените суми или купувачът е поел задължението да ги изплати лично, се обсновава извод, че същата е изплатена от купувача, доколкото целта, за която е предвидена посочената сума е постигната – предварителният договор е с нотариално заверени подписи, респективно страните са сключили и сделката, за която е предвидено да бъдат заплатени тези такси, а именно договорната ипотека, обезпечаваща задълженията на продавача по предварителния договор. Въззивният съд е приел също, че съобразно разпоредбата на чл. 362, ал. 1, изр. 2 от ГПК ищецът следва да изпълни задължението си да заплати и остатъка от уговорената сума в размер на 559.75 лв. в двуседмичен срок от влизането в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към Държавата.
При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав на ВКС намира следното :
Не е налице поддържаната от касатора предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В изложението не са поставени правни въпроси, обосноваващи основание за допускане на касационен контрол. Според разясненията, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е изпълнил това си задължение, а е съсредоточил обосновката на становището си с доводи за необоснованост на изводите на съда следствие на непрецизен анализ на доказателствата и установените в процеса факти, които не формират основания за допускане на касационно обжалване, защото не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК и не могат да бъдат установени в него, за да се констатира отклонение от конкретна практика на ВКС или другите съдебни инстанции. Тези нарушения са друг вид касационни основания, предмет на втората фаза на касационното производство – чл. 290 ГПК.
Липсата на общо основание е достатъчен аргумент за недопускане на касационен контрол, без да се разглежда соченото допълнително основание за това.
В обобщение не е налице основанието, поддържано от касатора, за допускане касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Предвид изхода на делото на ответника по касацията се дължат сторените в производството разноски, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 18.04.2016г. в размер на 2600 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15 от 10.02.2016г. на Апелативен съд – В., постановено по в.гр.д.
№ 655/2015год.
ОСЪЖДА Р. П. Г. да заплати на С. И. В. сумата от 2600 /две хиляди и шестстотин/ лева, представляваща разноски пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: