Определение №576 от 40368 по ч.пр. дело №426/426 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

        О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 576
 
     София, 09,07,2010 год.
 
      
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети юли през две хиляди и десета година в състав:
                                                 Председател: Таня Райковска  
                                                        Членове: Дария Проданова
                                                                         Тотка Калчева       
 
като изслуша докладваното  от съдията  Проданова ч.т.д.N 426       по описа  за 2010   год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 и ал.3 ГПК.
Образувано е по: 1./ Частната жалба на „Дзобеле България“Е. срещу разпореждането от 09.11.2009 год. по ч.гр.д. № 6474/2009 год. на Софийски градски съд с което е върната частната касационна жалба на дружеството срещу постановеното на 23.09.2009 год. въззивно определение; 2./ Частната касационна жалба на „Ди Е. Ви”Е. срещу постановеното на 23.09.2009 год. въззивно определение на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 6474/2009 год.; 3./ Частна жалба на „Д”Е. срещу тази част на определението от 21.12.2009 год. с която е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски; 4./ Частна жалба на „Д”Е. срещу определението от 21.12.2009 год. за присъждане на разноски.
Депозирана е и частната касационна жалба на „Дзобеле България“Е. срещу определението от 23.09.2009 год. в случай, че разпореждането от 09.11.2009 год. по ч.гр.д. № 6474/2009 год. на Софийски градски съд бъде отменено.
С определението от 23.09.2009 год. въззивният съд се е произнесъл по частните жалби на двете дружества срещу постановеното по реда на чл.390 ГПК определение от 29.04.2009 год. по гр.д. № 22750/2009 год. на Софийски районен съд. С него е допусната обезпечителна мярка по бъдещи обективно съединени искове на „Ди Е. Ви“Е. срещу „Дзобеле България“Е. , чрез налагане на запор върху банковите му сметки.
Въззивният съд е приел, че частната жалба на „Д”Е. е частично основателна, а тази на „Д”Е. – неоснователна изцяло. С определение от 21.12.2009 год. е изменил предходното определение в частта за разноските, присъждайки на „Д”Е. още 14.50 лв. С определение от 23.02.2010 год. е оставил без уважение молбата на „Д”Е. за изменение на определението от 21.12.2009 год. ле България”Е. още 14.50 лв.
Становището на настоящият съдебен състав по депозираните частни жалби и частни касационни жалби е следното:
Частната жалба на „Дзобеле България“Е. (вх. № 67936) срещу разпореждането от 09.11.2009 год. по ч.гр.д. № 6474/2009 год. на Софийски градски съд с което е върната частната му касационна жалба е неоснователна. Съставът на СГС е констатирал нейната нередовност, указал е на дружеството да отстрани недостатъците, което не е сторено в определения от съда срок, поради което правилно е разпоредено връщането и.
Но дори хипотетично да би се приело, че разпореждането е неправилно, то крайният изход би бил аналогичен, поради това, че постановеното на 23.09.2009 год. въззивно определение не подлежи на касационен контрол.
Именно поради това и частната касационна жалба (вх. № 57734) на „Ди Е. Ви”Е. срещу постановеното на 23.09.2009 год. въззивно определение на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 6474/2009 год. ще следва да бъде оставена без разглеждане. Както бе посочено по-горе, касае се за въззивно определение, постановено по обезпечително производство. То не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта му произтича от закона – чл.396 вр.чл.274 ал.1 предл.2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен.
С настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което то е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК.
Частната жалба на „Д”Е. (вх. № 5121) срещу тази част на определението от 21.12.2009 год. с която е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски е неоснователна. Съдът е основал становището си относно размера, съобразно доказателствата по делото за действително направени разноски. Правилна е преценката, че не са били представени доказателства, че уговореното адв.възнаграждение е действително внесено.
Неоснователна е и частната жалба на „Д”Е. (вх. № 4111) срещу определението от 21.12.2009 год. за присъждане на разноски. Както бе посочено по-горе, тези разноски са в размер на 14.50 лв. Самата частна жалба срещу това определение е бланкетна, съдържаща общото твърдение, че то е необосновано и незаконосъобразно. В тази частна жалба всъщност са възпроизведени твърденията за неправилност на определението от 23.09.2009 год. по обезпечителното производство, по обжалваемостта на което настоящият съдебен състав се произнесе по-горе.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 09.11.2009 год. по ч.гр.д. № 6474/2009 год. на Софийски градски съд за връщане на частната касационна жалба на „Дзобеле България“Е. срещу определението от 23.09.2009 год. по същото дело.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 21.12.2009 год. по ч.гр.д. № 6474/2009 год. на Софийски градски съд, постановено по реда и на основание чл.248 ГПК.
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на „Ди Е. Ви“Е. срещу определението от 23.09.2009 год. по ч.гр.д. № 6474/2009 год. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.396 ГПК.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.

Scroll to Top