О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
С. 10.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети май през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1563 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Окръжна прокуратура П.,чрез окръжен прокурор против въззивно решение № 214 от 25.10.2010г. по в.гр.д.№ 508 по описа за 2010г. на Пернишки окръжен съд,с което е потвърдено решение № 258 от 3.05.2010г. по гр.д.1974/2009г.на Пернишки районен съд,като е осъдена П.-рата на Република България да заплати на С. В. Е. сумите от 7 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени от него неимущес-твени вреди, изразяващи се в засягане на личното му достойнство и авторитет и изживян стрес,вследствие на неправомерно повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК,по което е оправдан с влязла в сила на 24.09.2008г.присъда № 293 от 13.05.2008г.по н.о.х.д. №626/2007г.на ПРС,ведно със законната лихва,считано от 24.09.2008г.като обезщетение за забава,като е отхвърлен иска в останалата му част до претендираната сума от 15 000лв.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за вида,размера и характера на конкретните вреди,които съдът счита че са причинени от повдигнатото обвинение и които подлежат на обезщетяване.Твърди,че в случая въззивния съд не е изпълнил задълже-нието си-да определи размера на дължимото обезщетение-по справедливост, съобразявайки се със закона и отчитайки всички установени обстоятелства по делото и по-специално,че продължителността на съдебната фаза на производството/22 проведени съдебни заседания/ не е зависела от действията на Прокуратурата,а от необходимостта да се съберат доказателства за изясняване на всички обстоятелства по делото и факта,че наказателното преследване по другото повдигнато обвинение /по чл.316, във р.с чл.318 ал.1 от НК/ не подлежи на обезщетяване,защото е било погасено по давност.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че при наличие на оправдателна присъда е налице повдигнато незаконно обвинение,като от продължилото повече от шест години наказателно преследване на ищеца са причинени вреди,изразяващи се в уронване на доброто му име,пораждане на недоверие у бизнес партньора му и наетите от него работници,предизвикване на страх,стрес,притеснение,загуба на работоспособност,които-с оглед периода,през който са търпени, интензитета им и последиците,до които са довели,съдът е преценил,че следва да бъдат обезщетени със сумата от 7 000лв.
С оглед изложените мотиви на въззивния съд – поставеният въпрос за вида,размера и характера на конкретните вреди,които подлежат на обезщетение е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда,но същият не обосновава необходимост от допускане на касационно обжалване,тъй като във връзка с него не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,в смисъла,изяснен в т.4 от ТР №1 от 19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС.Това е така,защото въпросът за вида,размера и характера на вредите,които се обезщетяват по реда на чл.2 от З. е многократно изясняван. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост-при съобразяване на особеностите на всеки конкретен случай,съобразно подробно изброените в Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС критерии.Отделно- в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /например №317 от 9.12.2010г.по гр.д.№ 4620/08г.,№532 от 24.06.2010г. по гр.д.№ 1650/09г./- ВКС допълнително/съобразно съвременните обществено –икономически условия/ е конкретизирал някои от релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства каквито са- броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, продължител-ността на наказателното преследване /включващо разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната-като е ирелевантно дали отлагането е по причина на Прокуратурата или не е/, личността на увредения/включително отражението върху притежавания авторитет в бизнеса и в обществото/, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди,свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот. Въпрос по съществото на спора е преценката кое от така изброените обстоятелства -съобразно конкретните данни по делото,е налице,а така също и какво е значението му за причиненото увреждане.Тази преценка/която е конкретна за всеки отделен случай/ е определяща за остойностяването на размера на дължимото обезщетение. В случая въззивият съд е изпълнил задължението си да посочи обстоятелствата, обуславящи причинените вреди и е изложил доводи-как приетите от него за установени обстоятелства са повлияли при определяне на размера на дължимото обезщетение,съобразявайки се с горецитираната задължителна практика.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,на което се позовава касатора, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №214 от 25.10.2010г. по в.гр.д.№ 508 по описа за 2010г. на Пернишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.