О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 12.07.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 162 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от А. против въззивно решение № 1036 от 27.06.2011 г. по т. д. № 353/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено частично първоинстанционното решение № 65/30.06.2008 г.по гр. д. № 260/2007 г. на Окръжен съд, [населено място] и отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 41 738,31 лв., съставляваща претендирана неустойка по договор за приватизационна продажба № РД 01-326/29.12.2003 г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на 682,68 лв. – мораторна лихва за забава за времето от 03.11.2007 г. до 13.12.2007 г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въведени са доводи за неправилно тълкуване съдържанието на отделни клаузи от приватизационния договор, за установеното облигационно задължение на купувача за отрицателна престация и за неделимост на същото задължение.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3.
Поддържа, че съдът се е произнесъл по правния въпрос, свързан с приложение на чл. 92 , ал. 2, пр. второ ЗЗД, а именно: да се намали уговорената между страните неустойка при частично неизпълнение на задължение за бездействие. Позовава се на определение № 318/26.05.2009 г. по т. д. № 299/2009 г. на ВКС, ТК, І отделение.
Ответникът по касационната жалба е депозирал насрещна касационна жалба срещу тази част от решението, с която е определен намален размер на неустойката, позовавайки се на неправилно приложение на процесуалните правила, свързани със събиране и обсъждане на доказателствата. Счита, че размерът на неустойката следва да бъде намален, съобразно методика, изложена на стр. 3 от жалбата. В изложението си жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: ” Как следва да се извърши намаляването на неустойката по чл. 92, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, когато обект на приватизационна сделка е недвижим имот и каква следва да бъде базата за изчисляване на намаления размер на неустойката.”
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора.
Жалбоподателят е визирал значимия за спора правен въпрос, съобразно регламентацията на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е обосновал подържаните основания за допускане на касационно обжалване. Не е налице основание по т. 2 на чл. 280 ГПК, тъй като жалбоподателят не установява предпоставките, маркирани в т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. Позоваването на определение № 318/26.05.2009 г. по т. д. № 299/2009 г. на І т. о. на ВКС, не обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като съдебният акт е постановен по реда на чл. 288 ГПК, във връзка с преценка по допускане на касационно обжалване.
За прецизност следва да се посочи, че по повод поставения от касатора правен въпрос са налице обвързващи въззивната инстанция указания, дадени му от ВКС в отменителното решение № 130/09.07.2010 г. по т. д. № 995/2009 г. ВКС, Второ търговско отделение.
Не е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по т. 3 на чл. 280 ГПК. Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е обосновал приложно поле по посочената точка, а и поставеният от него правен въпрос не съставлява такъв, който да допринася едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително първично съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
По насрещната касационна жалба настоящият състав намира, че не следва да се произнася предвид приложението на чл. 287, ал. 4 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1036 от 27.06.2011 г. по т. д. № 353/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: