3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
Гр.София, 16.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3090 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Д., [населено място] срещу решение № 480/17.03.14г., постановено по в.гр.д.№ 56/14г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4717/24.06.13г. по гр.д.№ 7727/12г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на касатора против Гаранционен фонд за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288, ал.1 КЗ за разликата между присъдените 100000 лв. до предявения размер от 150000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 14.01.11г. при ПТП на ищеца – настоящ касатор са причинени телесни увреждания, като вина за настъпването им има лицето М. Ю., водач на МПС, без да има качеството на застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което е ангажирана отговорността на Гаранционния фонд. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав е приложил критерия по чл.52 ЗЗД и е отчел вида и степента на получените телесни увреждания, тежкото общо състояние на пострадалия непосредствено след инцидента и съществуващата опасност за живота му. Подробно са описани множеството травми и претърпените медицински интервенции. Определеното обезщетение в размер на 120000 лв. е намалено с оглед на приетото съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, изразяващо се в пътуване без използване на обезопасителен колан. Въззивният съд се е позовал на заключението на медицинската експертиза, според която естеството на травмите е такова, че предполага свободно движение на тялото на пострадалия в купето на автомобила, а ако е бил ползван обезопасителен колан, то фрактурата на бедрената кост и прободната рана в поясната област са могли да бъдат избегнати.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът подробно мотивира въпроси относно приетото съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат и за приложения критерий за справедливост от чл.52 ЗЗД от въззивния съд.
Поставените въпроси са относими към критериите за определяне на размера на обезщетение за неимуществените вреди. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя или Гаранционния фонд се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката /ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г./ се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване. Съпричиняването също е от значение за критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение. Отчитането на съпричиняването на пострадалия предполага изследване на фактите и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането. В практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, е прието, че е възможно да се приеме, че е налице съпричиняване, ако пътникът е пътувал без предпазен колан и е доказано, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем – например решение № 154/31.10.11г. по т.д.№ 977/10г. на ІІ т.о., решение № 98/24.06.13г. по т.д.№ 596/12г. на ІІ т.о., решение № 169/02.10.13г. по т.д.№ 1643/13г. на ІІ т.о., решение № 171/10.10.13г. по т.д.№ 629/12г. на ІІ т.о. Преценката относно настъпването на вредите се извършва за всеки конкретен случай и не може да почива на предположения, но значение биха имали механизмът на увреждането и вида на получените травми. В случая въззивният съд е обсъдил заключението на медицинската експертиза, в която не е изразено предположение, а категорично становище, че травматичните увреждания са получени по механизъм на „свободно движещо се тяло”.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.78, ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 480/17.03.14г., постановено по в.гр.д.№ 56/14г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Г. Д., [населено място], [улица] да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /Петстотин лв./ – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.