5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
гр. София, 23.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3214 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на ЗК [фирма], срещу решение №1516 от 09.07.2015г. по гр.д. №2095/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 26.11.2014г. по гр.д. №11046/2012г. на Софийски градски съд, ГО, І – 1 състав, поправено с решение от 21.04.2015г. по същото дело, в частта, с която искът на М. М. Х. с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./. срещу ЗК [фирма], е уважен за сумата над 10 000 лева до сумата 30 000 лева, ведно със законната лихва от 14.05.2011г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил механизма на настъпване на произшествието и не е отчел съпричиняване от страна на водача М. М. Х., въпреки че същият се е движил зад лекия автомобил и е бил длъжен да се съобрази с неговата скорост на движение. Поддържа, че съдът е нарушил процесуалния закон като изобщо не е изследвал поведението на моториста – ищец, въпреки представените доказателства за неговата неправоспособност, неправилното управление на мотора и неспазване на изискванията да намали и да спре, когато наближава кръстовище. Претендира разноски.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за достъп на решението до касация по въпросите: 1. Липсата на правоспособност на водач на МПС, дали е самостоятелен юридически факт от състава на противоправното деяние – настъпване на пътнотранспортното произшествие и като такъв представлява ли обстоятелство при настъпване на ПТП, подлежащо на самостоятелна преценка при прилагане на принципа за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди?; 2.Подлежи ли на изследване в гражданското производство механизмът на настъпване на събитието, когато водачът, претендиращ обезщетение е неправоспособен и се наведат доводи, че поради липсата му на знания и умения за адекватна реакция в критична ситуация на пътя той е допринесъл за настъпването на пътния инцидент? 3. Дали в този случай трябва да бъде намалено обезщетението за водача – ищец, определено от съда, тъй като е управлявал МПС в населено място, без да притежава свидетелство за управление и с това е създал условия и предпоставки за неговото настъпване и е представлявал обществена опасност на пътя? 4. Обстоятелството, че не е разглеждано поведението на неправоспособния водач и приноса му за настъпилите вреди, по аргумент, че другият водач е признат от наказателен съд за виновен, довело ли е до произнасяне на съда, без да разгледа основни предпоставки, касаещи основанието на претенцията и противоречи ли такова произнасяне на принципа за разкриване на обективната истина? Твърди, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №45/15.04.2009г. по т.д.№525/2008г. на ВКС, ТК, решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №165/26.10.2010г. по т.д.№93/2010г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №58/29.04.2011г. по т.д.№623/2011г. на ВКС, ТК, ІI т.о., в които е прието, че приносът за настъпване на вредоносния резултат при всички случаи следва да е конкретен и да се изразява в извършване на определени действия или от въздържане от такива действия, което да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Ответникът по касация М. М. Х. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вследствие противоправнотто поведение на водача Д. Л. В., на 14.05.2011г. е настъпило ПТП, при което е пострадал ищецът М. М. Х.. Приел е, че между делинквента и ответното дружество е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като процесното ПТП е настъпило в срока на действие на договора. Приел е, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на увреждането, възлиза на 30 000 лева. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е преценил,че не е доказано наличието на съпричиняване от страна на пострадалия ищец.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая поставените от касатора въпроси, отнасящи се до липсата на правоспособност на водач, пострадал при ПТП, като елемент от механизма на настъпване на събитието и като основание за приложение на чл.51 ал.2 от ЗЗД при определяне на размера на дължимото от делинквента, съответно застрахователя, обезщетение за претърпените от пострадалия вреди, са включени в предмета на спора и са обусловили изводите на въззивната инстанция по конкретното дело, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По поставените въпроси е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №16/04.02.2014г. по т.д.№1858/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В същото се приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тоест последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51 ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. В същото решение е застъпено становището, че приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, като и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. По тези съображения съставът на ВКС е постановил, че фактът, че пострадалото лице е управлявало мотопед без свидетелство за управление, сам по себе си не е достатъчен, за да обуслови наличието на принос по чл.51 ал.2 от ЗЗД, когато не се установява това да способства за настъпване на произшествието при обективно осъщественото от него управление на МПС при конкретната пътна обстановка.
В случая въззивният съд е преценил, че доколкото първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ за сумата 10 000 лв. е влязло в сила като необжалвано, със сила на пресъдено нещо между страните в процеса е установено осъществяването на елементите от фактическия състав на процесния деликт /противоправно деяние, извършено виновно от водача на лек автомобил „К. В.“; причинени на ищеца неимуществени вреди от претърпяните телесни увреждания от процесното ПТП и причинно – следствена връзка между ПТП и вредите, и наличието на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между водача и ЗК [фирма], в срока на действие на който е настъпило процесното ПТП. Поради това е приел, че спорът по делото е концентриран досежно обема на отговорността за неимуществени вреди от процесния деликт в рамките на релевираните нарушения на принципа за справедливо обезщетение за неимуществени вреди от деликт, заложен в чл. 52 от ЗЗД и на правилото на чл.51 ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. При обсъждане на възражението за съпричиняване, съдът неправилно е приел, че доводът за неправоспособност на ищеца като водач на мотоциклет с оглед възрастта му към момента на ПТП е въведен за първи път във въззивното производство и като такъв е преклудиран. Още в отговора на исковата молба касаторът – ответник по делото е направил възражение за съпричиняване като се е позовал именно на липса на правоспособност на пострадалия за управление на мотоциклет. Въпреки неправилната преценка,че направеното възражение за съпричиняване е преклудирано, въззивният съд е изложил и доводи относно неговата основателност. Правилно е изразеното от него становище, че фактът на съпричиняване не е включен в предметния обхват на задължителната сила на влязлото в сила решение по наказателно дело, по смисъла на чл.300 от ГПК, поради което следва да бъде установен в граждански процес чрез пълно и главно доказване от ответника. При преценката на събраните по делото доказателства съдът е установил, че ответникът не е ангажирал никакви доказателства за наличието на съпричиняване. Следователно изводите на въззивния съд за липса на съпричиняване са обусловени от това, че липсват доказателства пострадалият ищец да е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите. Приемайки, че не е налице съпричиняване поради липса на причинна връзка, независимо от данните по делото за липса на правоспособност на пострадалия за управление на МПС, въззивният съд не е допуснал противоречие с решение №16/04.02.2014г. по т.д.№1858/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., така и с цитираната в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК задължителна практика на ВКС, която е в смисъл, че намаляването на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД е обусловено всякога от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите щети, а не от вината на пострадалия.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по касация не е поискал присъждане на разноски, нито е представил доказателства, че е направил такива.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1516 от 09.07.2015г. по гр.д. №2095/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.