О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
Гр. С., 12.07.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 1515/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от П. М. И. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. Христов, срещу решение № 222/03.02.2015 г. по в.гр.д. № 3738/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав. С него е отменено решение от 06.06.2014 г. по гр.д.№ 669/2013 г. по описа на ОС – Враца и решение от 31.07.2014 г. по същото дело /относно поправка на очевидна фактическа грешка/ в частта, с която е отхвърлен искът на ЗК У. АД с правно основание чл.274 ал.1 КЗ за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП на 25.08.2010 г., заплатено от ищеца на пострадалия А. Христов по ЗГО/ и вместо него е постановено друго по същество, с което същият е уважен, ведно със законната лихва върху главницата от 5 000 лв., считано от 27.08.2013 г. до окончателното й изплащане, като касаторът е осъден да понесе и съответните разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в посочената част. Моли се за неговата отмяна като неправилно и постановяване на друго, с което да се потвърди решението на Врачанския окръжен съд.
Допускане на касационно разглеждане на жалбата се претендира в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпроса: Може ли и трябва ли буквално да се прилага чл.274 ал.1 т.1 пр.1 КЗ, вр. чл.273 ал.1 пр.1 КЗ или съдът има правото и задължението на преценка, с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД, във връзка с която съдът има правото и задължението да допуска, събира и обсъжда доказателства по делото?
Ответникът по касационната жалба не е депозирал писмен отговор против нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, но не се установяват основанията на закона за допускане на решението до касационна проверка.
Въззивният съд, след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, е достигнал до следните фактически и правни изводи: Касаторът на 25.08.2010 г. виновно и след употреба на алкохол /1.24 промила/ е причинил ПТП, при което са нанесени неимуществени вреди на трето лице. На 11.05.2011 г. е сключена спогодба между увреденото лице – А. А. Христов и застрахователя – ЗК У. АД, която е останала неподписана от делинквента П. М.. Въз основа на спогодбата е било заплатено застрахователно обезщетение за причинените вреди в размер на 30 000 лв. С оглед възраженията на ответника – настоящ касатор, съдът е обсъдил всички доказателства, свързани с размера на обезщетението /СМЕ, медицинска документация, свидетелски показания относно претърпените от третото лице телесни увреждания – коремна травма с разкъсване на черен дроб, коремница и корен на черводържателя с кръвоизлив в коремната кухина, счупване на четири ребра и дясна бедрена кост и др. и техните последици/, както и тези, относими към твърдяното съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, поради липса на поставен обезопасителен колан. В резултат на това е преценил, че справедливото обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 30 000 лв., като то следва да бъде редуцирано с 50 %, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. След като е установил, че са налице предпоставките на закона за ангажиране регресната отговорност на ответника-делинквент, съдът е счел, че искът е основателен не за цялото заплатено от ищеца обезщетение, а съответно за сумата 15 000 лв., в който размер същият е уважен.
С оглед мотивите в обжалваното решение, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК намира, че въззивният съд не е приложил „буквално” цитираните във формулирания въпрос по чл.280 ал.1 ГПК правни норми, напротив, изследвал е дали заплатеното от застрахователя обезщетение съответства на действително дължимото, като е счел възраженията на касатора в тази връзка за основателни. Това процесуално поведение на съда напълно съвпада с тезата, поддържана от касатора, както и с казуалната практика на ВКС /напр. решение № 130/03.05.2012 г. по т.д.№ 244/2010 г. на ТК, І ТО/, произтичаща от непротиворечивото тълкуване и приложение на чл.274 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.273 ал.1 пр.1 КЗ /отм./, извършвано от съдилищата, в изложения във въззивното решение смисъл.
По тези съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касация по релевирания правен въпрос, като такъв от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222/03.02.2015 г. по в.гр.д. № 3738/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, в неговата осъдителна част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: